Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г.

Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 56 от 28.03.2013 г. по гр. д. № 6/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е отменено решение № 92 от 24.08.2012 г. по гр. д. № 53/2010 г. на Крумовградск районен съд и вместо това е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 39970.502.968.2.18, а именно жилище, апартамент в [населено място] в сградата на [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 18, заедно с принадлежащите му мазе и идеални части от общите части на сградата; за извършване на делбата на останалите имоти - две ливади в землището на [населено място], общ. С., делото е върнато на първоинстанционния съд. С определение № 366 от 06.11.2013 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението за проверка допустимостта му и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция спрямо обжалваното първоинстанционно решение. Касационната жалба е подадена от съделителя Д. Г. В. чрез пълномощника адв. Д.. Поддържа се, че решението е недопустимо - то е постановено по жалба на трима съделители: И. В., Г. Г. и Р. В., които лица нямат правен интерес да обжалват, тъй като първата инстанция е удовлетворила исканията им изцяло. Освен това, подадената от тях жалба е блакетна и съдът е нарушил правомощията си по чл. 269 ГПК като я е уважил на основания, непосочени в нея. В разрез с правомощията на въззивната инстанция спрямо обжалвания първоинстанционен акт /чл. 271 ГПК/ е и извършената от съда отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от първата инстанция. Ответниците по жалбата не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за делба във фазата по извършването й. Предмет на делбата са апартамент в [населено място] и две ливади в землището на [населено място], общ. С., в едната от които има селскостопанска постройка. Първоначалните съделители са В. Г. В. и Д. Г. В. с равни дялове. След влизане в сила на решението по допускане на делбата е починал ищеца В. Г. В. и е заместен от наследниците си Р. Г., Г. Г. и И. Г. Първоинстанционният съд е извършил делбата като разпределил по реда на чл. 343 ГПК в дял на Г. В. Г. жилищния имот /при заявено съгласие на останалите наследници на първоначалния ищец/, а в дял на Д. В. е разпределил двата земеделски имота, като е присъдил суми за уравнение на дяловете. В. съд е сезиран с две въззивни жалби - от Д. В. и от И., Г. и Р. В. /погрешно в жалбата и в списъка за призоваване е посочен починалия В. В. вместо наследника му И. В. Г./. Преди провеждане на съдебното заседание жалбата на Д. В. е оттеглена. Подадената от И., Г. и Р. В. въззивна жалба е бланкетна - в нея не са посочени конкретни пороци на обжалвания акт, а само е заявено, че решението е недопустимо, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; отправено е искане за постановяване на решение със съставяне на нов разделителен протокол или изнасяне имотите на публична продан. В. съд е приел, че искането на съделителя Г. В. Г. за възлагане на основание чл. 349, ал. 1 ГПК е неоснователно доколкото жилищният имот не е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия от съпрузите, нито съделителят е живял в жилището при откриване на наследството. При това положение според съда делбата на апартамента, който е неподеляем, следва да се извърши чрез изнасяне на публична продан. Относно останалите делбени имоти - две ливади с построена в едната от тях стопанска постройка, съдът е възприел заключението на техническата експертиза, че е възможно реалното им разделяне на дялове колкото са съделителите; същевременно съдът е установил, че експертизата не е описала и оценила стопанската постройка, намираща се в едната ливада, а нейната стойност би променила стойността на обособените дялове. Поради това за делбата на тези два имота съдът е върнал делото на първата инстанция с указания да се изготви техническо описание и оценка на селскостопанската постройка, и след това да се съставят варианти за дялове. Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на решението и поради противоречие със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция спрямо обжалваното първоинстанционно решение и по-конкретно за възможността да отмени решението и върне делото за ново разглеждане на първата инстанция. Въпросът за допустимостта на решението е повдигнат с оглед твърденията, че съдът се е произнесъл по жалба, лишена от правен интерес, доколкото всички искания на въззивниците са били удовлетворени от първата инстанция. Принципно е несъмнено, че за страната в чиято полза е постановено решението, липсва правен интерес да го обжалва и ако бъде постановено решение по такава жалба, то ще е недопустимо. Когато обаче производството е по извършване на съдебна делба и съдът е постановил тя да се извърши по начин, спрямо който някой от съделителите е изразил предварително своето предпочитание, това не означава, че този съделител е лишен от интерес да обжалва решението на съда. В такава хипотеза не може да се приеме, че претенциите на този съделител са уважени /както при уважаване на предявен от страната иск/. Всеки съделител има интерес от законосъобразно извършване на делбата и не може да му се отрече правото да атакува решението по извършването й дори предварително да е изявил желание тя да се извърши по същия начин. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК, т. 17 дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като представлява нейно продължение; тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор - съдът извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора; така той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Предвид тази характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща, а не контролно-отменителна и в съответствие с разпоредбата на чл. 271, ал. 1 пр. 1 ГПК следва да се направи извод, че при неправилно първоинстанционно решение въззивният съд не може да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция, а е длъжен да отмени решението и сам да реши спора по същество. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по въпросите, обусловили допускането на касационно обжалване, съдът приема следното: В. решение е допустимо - постановено е по въззивна жалба на страни, имащи интерес да обжалват, но същото е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила. След като е бил сезиран с бланкетна жалба, в която не са изтъкнати конкретни пороци на обжалвания първоинстанционен акт, въззивният съд не е имал право да се произнася по основания за неправилност, каквито не са били посочени. По въпроса за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК след допускането на касационно обжалване е постановено Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според разрешението в т. 1 на тълкувателния акт при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което при липсващи конкретни оплаквания в жалбата, въззивният съд не е следвало да преразглежда правилността на решението. Освен това, въззивният съд е нарушил процесуалните си правомощия на въззивна инстанция като е върнал делото за ново разглеждане на районния съд в частта за делбата на земеделските имоти. Както бе изяснено по-горе при неправилност на първоинстанционния акт въззивният съд сам решава спора по същество. При констатирана липса на оценка на селскостопанската постройка, която се намира в имот № 001317 и изрично е допусната до делба с влязлото в сила решение № 77 от 12.11.2010 г. на Крумовградски районен съд, въззивният съд е следвало да постави задача на техническа експертиза да извърши оценка на постройката. Изложеното обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат извършени горепосочените съдопроизводствени действия. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.