Определение № 310 от 08.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 720/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. И. Ц. срещу определение № 3020 от 9.12.2014 г, постановено по гр.дело № 1523/14 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката по реда на чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение, в частта относно разноските. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е назаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което решението в частта относно разноските бъде изменено на основание чл.248 от ГПК. Ответникът по частната жалба-П... не взема становище по същата. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна. От данните по делото се установява следното: С решение от 18.11.2013 г, постановено по гр.дело № 12862/12 г Софийски градски съд, Гражданска колегия, Първо отделение, 13 състав е осъдил П.. да заплати на Ц. И. Ц. на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 6867, 92 лв обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконно водено наказателно производство.Искът за неимуществени вреди, в частта относно присъдения до пълния предявен размер от 200 000 лв е отхвърлен като неоснователен.В мотивите на съдебното решение СГС е посочил, че ответникът дължи на бюджета на съда разноски за извършените експертизи в размер на 352 лв, а с диспозитива е осъдил ищцата да заплати тази сума. С писмена молба от 27.12.2013 г Ц. е поискала поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, като дължимите по сметка на съда разноски за експертизи бъдат възложени на ответника, а не на нея. СГС е оставил молбата без уважение, като е приел, че липсва допусната от съда техническа грешка.Решението постановено по реда на чл.247 от ГПК не е обжалвано и е влязло в сила. Срещу първоинстанционното решение в законоустановения срок ищцата е подала въззивна жалба вх.№ 127 от 2.1.2014 г, в частта с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер, а така също и в частта, с която е осъдена да заплати по сметка на съда разноски в размер на 352 лв. С решението си САС не се е произнесъл по жалбата на ищцата срещу първоинстанционното решение, в частта за разноските .По молба на Ц. подадена по реда на чл.248 от ГПК САС е приел, че е налице влязло в сила съдебно решение, приемащо,че не е налице ЯФГ относно осъденото да заплати разноските лице, поради което е отхвърлил молбата като неоснователна Обжалваното определение е незаконосъобразно. С влязлото в сила съдебно решение по чл.247 от ГПК СГС е приел, че не е налице явна фактическа грешка.Това обаче не е основание САС да откаже да се произнесе по въззивната жалба на ищцата, в частта, с която се сочи неправилност на съдебното решение на СГС в частта за разноските. Въззивният съд не е дал отговор на въпроса: с оглед изхода на спора пред СГС дължи ли ищцата разноски в размер на 352 лв или неправилно е осъдена да ги заплати. Поради това определението на САС следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за произнасяне на основание чл.248 от ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение