Определение № 2579 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат М. К. Т. срещу Определение №12123/19.11.2024 г. по адм. дело № 2656/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение №2153-03-152/07.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Варна и разпореждане [номер]/10.07.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, както и за необоснованост на извода за липса на правен интерес от оспорването. Изтъква аргументи за несъответствие на обжалвания съдебен акт с целта на закона, за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи правото му да получи справедлива съдебна защита. Обективирано е искане оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – директор на ТП на НОИ – Варна, в срока по чл. 232 АПК, чрез представител по пълномощие – гл. юрисконсулт И. Костадинова, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за извършени действия по процесуално представителство в това и предходното съдебно производство. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното пред първоинстанционния съд Решение №2153-03-152/07.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Варна е отменено като незаконосъобразно разпореждане [номер]/10.07.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Варна, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, в изпълнение на Решение № 6598/25.06.2024 г. по адм. дело № 293/2024 г. на Административен съд – Варна, считано от начална дата – 30.03.2021 г., отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО на М. К. Т. е изменена, като са направени и съответните преизчисления на нейния размер от началния момент. От органа са изложени мотиви, че оспореното разпореждане е постановено преди приключване на производството пред касационната инстанция по обжалване на Решение № 6598/25.06.2024 г. по адм. дело № 293/2024 г. на Административен съд – Варна, съответно влизането му в законна сила, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид горното, оспореното разпореждане е отменено като незаконосъобразно, като е посочено, че административната преписка следва да бъде върната на пенсионния орган за приемане на съответните действия след приключване на производството по оспорване пред касационната инстанция на Решение № 6598/25.06.2024 г. по адм. дело № 293/2024 г. на Административен съд – Варна. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че касационната жалба на М. Т. срещу Решение № 6598/25.06.2024 г. по адм. дело № 293/2024 г. на Административен съд – Варна е оставена без разглеждане с протоколно Определение от 04.11.2024 г., постановено по адм. дело № 8368/2024 г. по описа на ВАС, тричленен състав, което е оставено в сила с окончателно Определение №1467/18.02.2025 г. по адм. дело №11827/2024 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия. При така установената фактическа обстановка, касационната инстанция намира от правна страна следното: Обосновано първоинстанционният съд приема, че Решение №2153-03-152/07.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Варна по своето естество има благоприятен за жалбоподателя характер. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. За наличието й съдът следи служебно. Правният интерес от съдебно оспорване произтича от материалноправното действие на административния акт в правната сфера на лицата. Теорията и съдебната практика са категорични, че процесуалноправният интерес от обжалване се определя като правна необходимост за жалбоподателя да постигне чрез съдебния процес премахване на породените от административния акт неблагоприятни правни последици, респ. да предотврати увреждането на негово субективно право или законен интерес, или да постигне благоприятни правни резултати. В контекста на изложеното, интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът пряко и непосредствено нарушава или може да засегне техни права или законни интереси. В случая се имат предвид законно признати права и интереси, които са отразени в правна норма. В случая Решение №2153-03-152/07.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Варна е благоприятен за М. Т. акт, по силата на който са реализирани целените от него правни последици по оспорване на разпореждане [номер]/10.07.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна. Варненският административен съд обосновано е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на издаденото решение по чл. 117, ал. 3 КСО, с което е възстановена висящността на административното производство, като е отменено оспореното от него разпореждане [номер]/10.07.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна. Правилно в първоинстанционното определение е посочено, че след отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново произнасяне ще бъде издаден нов административен акт (разпореждане). Правото на защита на жалбоподателя не е засегнато и ще бъде реализирано при евентуално обжалване на неблагоприятен за него административен акт, разрешаващ въпроса по същество и приключващ производството по отпускане, респ. изменение на отпусната пенсия (в този смисъл Определение №6426/25.04.2019 г. по адм. дело №4361/2019 г. на ВАС, шесто отд.). Предвид изложеното, подадената частна жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претенциите на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за предходната съдебна инстанция е недопустимо, тъй като същият не е искал допълване на определението на АС-Варна в частта за разноските, нито го е обжалвал в тази част. Няма данни пред първоинстанционния съд да са претендирани разноски. Предвид изхода на спора, в тежест на М. Т. следва да бъдат поставени заявените от ответника по частната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 50 (петдесет) лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,