Определение № 342 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 143/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. А. Г. и Ф. А. Г. срещу определение № 431 от 05.12.2023г. по в.ч.т.д. № 707/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната им жалба срещу определение № 260551 от 09.10.2023г. по т. д. № 1136/2019г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отказано възобновяване на първоинстанциното производство, и в.ч.т.д. № 707/2023г. на Апелативен съд – Пловдив е прекратено. Частните жалбоподатели искат отмяна на атакувания акт като неправилен по съображения, че определението, с което се отказва възобновяване на производството е преграждащо развитието на производството, поради което подлежи на обжалване, в каквато насока е и практиката на ВКС – определение № 356/17.08.2009г. по ч.гр.д. № 257/2009г. на II гр. о. на ВКС. Ответникът по частната жалба, „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, поддържа, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Апелативният състав е изложил съображения, че правото на защита на страните се изразява в обжалване на определението за спиране на производството, ако считат, че не са налице предпоставките за това, което не е направено, въпреки че страните са били редовно уведомени за възможността да обжалват акта за спиране чрез пълномощника си на 09.06.2021г. Въззивният съд е приел, че обжалваното пред него определение, с което е оставено без уважение искането на ищците за възобновяване на производството по първоинстанционното дело, е акт, който не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е от категорията на преграждащите актове, нито е предвидена изрично неговата обжалваемост. Решаващият състав се е позовал на дадените разрешения в т. 5 и 6 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и в т.7 и 9 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че определението, с което се отказва възобновяване на спряно производство е от категорията на т. нар. „определения по хода и по движението на делото“ и като такова, по арг. на чл.253 ГПК, законосъобразността му подлежи на проверка при обжалване на крайния съдебен акт по прекратяване на делото или по съществото на спора. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че определението е неправилно по следните съображения: Отказът за възобновяване на производството по делото е от категорията на преграждащите движението на делото. Противно на посоченото от въззивния състав, в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по гр. д. № 1/ 2001г. на ОСГК на ВКС, изрично е посочено, че „подлежат на касационно обжалване определенията за преграждане на производството – за прекратяване, спиране или отказ за възобновяване на спряното производство“. В последния абзац от разяснителната част по тази точка в тълкувателното решение е пояснено, че определенията за спиране на делото и за отказ за възобновяване на производството по делото, макар и по движение на делото, с възможност да бъдат отменени от постановилия ги съд, поради грешка или отпадане на условията, които са обусловили произнасянето им, за дълго време могат да осуетят търсената защита и като преграждащи развитието на делото, е наложително да подлежат на идентичен режим на контрол като прекратителните определения. Отказът за възобновяване на производството по делото не е предмет на т.6 от същия тълкувателен акт, както и на посочените от апелативния съд т.7 и 9 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, които са посветени на: отказа да се приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск; на отхвърляне на искането за увеличение на иск, който не е предявен като частичен; на връщане на насрещна искова молба, поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовността й; на отказа да се конституира трето лице-помагач или главно встъпило лице; на прекратяването на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност на спора /чл. 121 ГПК/; и на отвода за неподведомственост, респективно за неподсъдност. С оглед очертания в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по гр. д. № 1/ 2001г. на ОСГК на ВКС преграждащ характер на определението, с което се отказва възобновяване на производството по делото, същото е от категорията на актовете по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, поради което подлежи на обжалване. Мотивите на апелативния състав, че законосъобразността на отказа за възобновяване на производството по делото подлежи на проверка при обжалване на крайния съдебен акт по прекратяване на делото или по съществото на спора са незаконосъобразни. Възприемането им води до невъзможността да се възобнови хода на делото, ако съдът служебно не постанови такъв акт, и от там – до пречка спорът по делото да бъде разрешен, за преодоляването на която страните не разполагат с правото на жалба, при становище на съда, пред който е висящо делото, за липса на основания за служебното му възобновяване. В случая, ищците с молба от 06.10.2023г. са поискали възобновяване на производство по делото, спряно на 31.05.2021г., на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на досъдебно производство, като са твърдели, че наказателното производство по описа на ОС Пловдив е прекратено и делото е върнато на ОП Пловдив, поради което считат, че е отстранена пречката за движение по делото. Дали сочените обстоятелства са основание за възобновяване на производството е въпрос по съществото на този спор, а не относно неговата допустимост. Изложените от двете страни аргументи, относими към правилността на съдебния акт на първата инстанция, не се обхващат от предмета на спора по настоящото производство - дали този акт подлежи на инстанционен контрол, и като такива не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното, определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба на ищците, поради необжалваемост на акта, е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по частната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд