Решение № 807 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БУЛСАТ" ООД / в несъстоятелност/ против Решение № 10165 от 24.03.2025г. постановено по адм. д. № 12062/2018г. по описа на Административен съд София – град, с което са отхвърлeни предявените от дружеството срещу Агенцията за ядрено регулиране искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Касационният жалбоподател, чрез процесуалните си представители твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът не се е съобразил с дадените при първото касационно разглеждане на делото указания на Върховния административен съд, както и с установените от него факти. Подържа, че АССГ не е следвало да допуска и приема нови експертизи при второто разглеждане на делото, а единствено да установи размера на вредите, приети за настъпили от касационната инстанция при първото разглеждане на делото по основание. По същество и при подробно развити съображения моли да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение и да присъди исковата сума като обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендира разноски. Ответникът Агенция за ядрено регулиране (АЯР) чрез процесуален представител оспорва касационната жалба.Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд София - град е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предявени от "Булсат" ООД ( в несъстоятелност) против Агенция за ядрено регулиране за присъждане на обезщетение за период 16.06.2011 г. до датата на подаване на исковата молба - 29.04.2013 г. за имуществени вреди. С определение № 15056/12.12.2014 г., постановено по адм. д. № 15052/2014 г. по описа на ВАС, III отд. исковата молба е приета за редовна по смисъла на чл. 127 ГПК. При първото разглеждане на делото на първа инстанция исковете са отхвърлени изцяло, като е прието, че няма противоправно поведение и вреди не са настъпили. В отменителното Решение № 13888 от 13.11.2018г. по адм.д.2912/2018г. на ВАС е приета различна от описаната в първоинстанционното решение фактическа обстановка. На база на новоустановени факти са формирани правни изводи за наличие на противоправно поведение от страна на ответника и за настъпване на вреди в пряка причинно-следствена връзка с това поведение. Част от фактите не са били спорни в процеса и са били възприети от първата инстанция, включително че "Гитава" ООД е имала лицензия за работа с източници на йонизиращи лъчения и лицензия за превоз на радиоактивни вещества. Въз основа на издадените му лицензии и разрешения дружеството е осъществявало дейност по облъчване на храни в собствената си гама - облъчвателна установка (ГОУ) "Калина", находяща се в гр. Стамболийски, в непосредствена близост до фабриката на касатора. Уредбата е използвана за обработка на плодове и зеленчуци, с цел удължаване срока на годност на продуктите. На 14.06.2011 г. в гр. Стамболийски е изведен високоактивен елемент от гама-облъчвателна уредба "Калина", поради технологична грешка, допусната от служителите на "Гитава" ООД. Няма спор, че самият уред е бил изправен. Не е имало спор също, че по този начин е възникнала авария и присъстващият на място в помещението персонал на „Гитава“ ООД е бил облъчен с йонизиращо лъчение, като в резултат на това лицата са получили остър радиационен синдром. Въз основа на факта, че едно лице е получило доза от 5,63 Gy (над 50 % вероятен летателен изход) събитието е оценено на "ниво 4 - авария с локални последствия“. Непосредствено след инцидента за всички служители на „Гитава“ ООД, присъствали при същия, е установено, в резултат на извършените им след инцидента прегледи, че не са медицински пригодни да извършват работа в среда на йонизиращи лъчения, тъй като всички са с лъчева болест в резултат на инцидента. Всички тези факти са приети за установени и от трите съдебни инстанции до момента. Само първата касационната инстанция при първото разглеждане е приела, противно на приетото от първата инстанция по същество, че не е бил осъществен контрол от председателя на АЯР дали лицата имат специална правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения по смисъла на чл. 16, т. 4 от ЗБИЯЕ, както и че след като тези лица скоро след инцидента не са били годни да работят с такива лъчения,това означава и че не са били годни за това и по време на инцидента. Относно влиянието на инцидента, което е и един от основните спорни фактически въпроси в процеса, касационната инстанция при първото разглеждане е приела, че погълнатата доза за обекти от околната среда в близост до сградата е прекомерна и води до сериозни последици не само за присъствалите в помещението, но и извън него. За да стигне до този извод, касационната инстанция е интерпретирала свидетелски показания и, за разлика от първата, е счела, че не следва да бъде кредитирано експертното заключение, сочещо, че няма настъпили сериозни последици за околната среда, включително сгради, съоръжения и стоки. Касационният съд при първото разглеждане изрично приема, че кредитираното от първоинстанционния съд заключение е невярно в частта по отношение на околната среда. Въпреки липсата на специалния знания, касационният съд заключва, че след като интензивността на излъчването в продължение на 15 минути е била от естество да причини смърт на пет души, значи на още по-голямо основание е засегнала околната среда. Касационният съд се е позовал и на някои основни научни положения във връзка с лъчезащитата, като не е посочил източник. Не е бил спорен въпросът относно сключването на тристранен договор от 01.02.2011 г. между "Джи би ти акустик" ЕООД като възложител и "Булсат " ООД, като изпълнител, и от трета страна физическо лице, като производител /съпруга на един от съдружниците/, за сътрудничество и съвместна дейност по преработка на пресни плодове и зеленчуци и тяхната продажба, за срок една година от датата на подписване на договора.В този договор е уточнено също, че за извършваните дейности за всеки конкретен случай се сключва последващ договор, като се определят страните и се уточняват конкретните им задължения. Касационният жалбоподател се е задължил да предостави собственото си предприятие за охлаждане на пресни плодове и зеленчуци в гр. Стамболийски, както и да осигури персонал, техническа поддръжка и всички разрешителни и доставки на суровини за производството по план графика на възложителя, подробно описани в анекс № 2. Затова за "Булсат" ООД е уговорена чиста печалба в размер на 60% от цялата печалба след облагане. С договор от 23.04.2010г. "Джи би ти акустик" ЕООД е поело задължение за продажба на стока на дружество "Тандер", Русия. При така възприетите основни факти, при първото разглеждане на делото касационната инстанция е приела от правна страна, че председателят на Агенцията за ядрено регулиране не е изпълнил задълженията, произтичащи от чл.1 вр. чл. 4, ал. 1, чл.5, т.2 и т.3 и чл. 98, ал.1 и чл.105, ал.5 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия /редакция към 14.06.2011г./ - не е осъществен предварителен и текущ контрол, не е издавана заповед за определяне на наблюдавана зона по чл. 105, ал. 5 вр. чл.104 от ЗБИЯЕ, нито на радиационна зона по чл. 6, ал. 9 и ал. 10 от Наредба за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения. Поради това е счетено, че след инцидента на 14.06.2011 г. "Булсат" ООД търпи последици, които имат имуществено изражение и са свързани с невъзможността на дружеството да ползва собствения си недвижим имот и да изпълни договорните си задължения по представеното по делото тристранно споразумение и анекси, поради което са налице вреди в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответника. В крайна сметка касационната инстанция при първото разглеждане на делото е върнала същото на първоинстанционния съд за извършване на съдопроизводствените действия по установяване размера на настъпилите вреди. При новото разглеждане на делото в обжалваното решение Административен съд София-град се е позовал на константната практика на Върховния административен съд, че отменителното решение на касационната инстанция е задължително за съда, на който делото е изпратено за повторно разглеждане само относно тълкуването и прилагането на закона, но не и относно преценката на доказателствата по арг. от 224 от АПК. В обжалваното решение АССГ е обсъдил заключението на назначената при първото разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза, в което е прието, че от инцидента няма никакви последици за почвата, растенията и животните, както и за водите. Прието и и ново заключение за механизма на инцидента и последиците от него, съгласно което не е възможно и няма получаване на радиоактивно замърсяване на обектите, както в сградата, заемана от „Гитава“ООД, така и по и в сградите, помещенията и оборудването на „Булсат“ООД. Измервания в тази връзка са направени непосредствено след инцидента, за което са представени протоколи на РЗИ. Функционирането на машините и оборудването по предназначение не е нарушено, както и не може да има прекъсване на работния процес в обекта поради замърсяване с радионуклеиди, тъй като такова няма. Стойностите на погълнатата доза от гама-лъчение на сградите и технологично оборудване на „Булсат“ООД по време на инцидента, станал на 14.06.2011 г., са под 235 mGy за сградите и под 80 mGy за оборудването. Тези стойности по никакъв начин не могат да се отразят на състоянието (качеството) на сградите и оборудването. Хипотетично е прието, че в случай, че в сградата на „Булсат“ООД са се съхранявали плодове (череши и грозде), без да се отчита поглъщането на „радиацията“ в стените, то тези плодове са погълнали доза от 158 mGy. Като се сравни тази стойност със средните стойности на технологичното облъчване на плодовете по принцип, то погълнатата доза е от 6 до 25 хиляди пъти по-малка. След като стандартните стойности на облъчване не влошават качеството и не се стига до увреждане на тези плодове и погиването на тази продукция, а дори целенасочено се облъчват за подобряването му, то погълнатата доза от 158 mGy не може да промени качеството и състоянието на плодовете. Безвредната доза при целево облъчване е стотици пъти по-голяма от тази, получена от съхраняваните в складовите помещения на „Булсат“ООД по време на инцидента, станал на 14.06.2011г. Тези изводи са възприети от първоинстанционния съд и са потвърдени и от заключение на тройна съдебно-техническа експретиза - няма радиоактивно замърсяване на територията на предприятието на „Булсат“ ООД и всички стойности са под границата на мощността на доза за професионално облъчвани лица 10 mSv/h. Сградите, помещенията и оборудването на „Булсат“ ООД не са били радиационно замърсени вследствие на инцидента, станал на 14.06.2011 г. Наред с това при новото разглеждане на делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза относно пазарната стойност на сградите, сградните инсталации, площадкови инсталации и подобрения. В обжалваното решение са обсъдени и приетите при първото разглеждане заключения на основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, относно пазарни цени на селскостопанска продукция. Назначена е и нова съдебно –икономическа експертиза, съгласно указанията на ВАС. Същата дава заключението си, по данни на управителя на дружеството- касатор; данните за работната заплата са взети от справка на НСИ, разходите за материали, посочени на стр. 17, 18 и 19 от заключението са изчислени, след като е установен капацитет на машините, а от там и разходите за опаковки. По делото е прието и заключение от тройна съдебно – икономическа експертиза, с особени мнения, съгласно което в счетоводния баланс на „Булсат“ ООД за 2011 г. е показана натрупана загуба в размер на 4 339 000 лв. Активите на „Булсат“ ООД, отразени в баланса на дружеството за 2007 г. са в размер на 2711000 лв. С тях предприятието би могло да реализира средна пазарна цена на печалбата за една година в размер на 527 806. 67 лв. Въз основа на конкретни изчисления експертизата е дала заключение за средната пазарна стойност на активите на оценяваното предприятие - 10 694 750.00 лв. Определена е и цена на загуба от нереализирана продукция в размер на 3 430 000 лв и размер на неизплатена договорена цена - 10 070 000 лв на база средни пазарни цени на земеделска продукция. Съдът е обсъдил и събраните по делото свидетелски показания, като свидетелите са съответно специалист атомна физика и лекар със специалност радиационна хигиена. Специалистът по атомна физика е дал описание на уреда-облъчвател, механизма му на работа и неговите функции и е заявил, че от инцидента няма радиоактивно замърсяване, нито е възникнала заплаха за населението и околната среда. Като свидетел е изслушан един от съдружниците в дружеството касатор – С. Т., който към момента на инцидента е бил управител на същото. Той е дал показания за обектите, в които е извършвана дейността на дружеството, както и за количества закупени, съхранявани и в последствие бракувани плодове. Установено е също, че счетоводната документация на дружеството не се съхранява. Няма документи за закупуване на продукция, платежни документи, стокови разписки, товарителници, доказателства за транспорт, протоколи за бракуване, няма доказателства за прекратяване на договори, нито кореспонденция за отказ да бъде приемана продукция. Няма данни за работещи в предприятието лица. На вещите лица не са представяни документи от счетоводството на дружеството. От правна страна съдът е приел, че няма фактически действия и бездействия на ответника, които да са незаконосъобразни. По отношение на лицензията е посочено, че тя е стабилен индивидуален административен акт. Съдът изрично е посочил, че визираната лицензия е издадена на основание документи, удостоверяващи техническата годност на съоръженията и професионалната квалификация и правоспособност на наетия персонал и след извършена проверка, включително на място, от страна на АЯР, РИОКОЗ и РПУ, при наличие на Инструкция за радиационна защита на обекта, протоколи за метрологичен контрол и за измерване на съоръжението. Съдът е счел, че нормата на чл. 60 от ЗБИЯЕ не изисква като условия за издаване на лицензията предварително наличие на радиационнозащитна зона и на наблюдвана зона по чл. 104, ал. 2 от ЗБИЯЕ. Съдът не е установил незаконосъобразни действия на служители на АЯР и във връзка с инцидента, като подробно е обсъдил предприетите от Агенцията действия. По отношение на твърденията за бездействие по задълженията, произтичащи от чл. 98 от ЗБИЯЕ, съдът е приел, че не е налице бездействие на председателя на АЯР. По отношение на задължението по чл. 105 от ЗБИЯЕ (отм. ДВ бр. 17/2020 г.), съдът е счел, че то не е от компетентността на председателя на АЯР, а на министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 105, ал. 1, т. 1 от ЗБИЯЕ). Приети са и протоколи на РИОКОЗ - Пловдив за осъществен контрол и спазване на изискванията за радиационна защита на населението и околната среда. Крайният извод на съда е, че осъществилият се инцидент се дължи на човешка технологична грешка при боравене с радиоактивните вещества (изваждане от защитния контейнер на активен елемент вместо имитатор), а не на техническа неизправност на самото съоръжение, дължаща се на неосъществен контрол от страна компетентните държавни органи. В заключение, съдът приема че е налице не ядрена авария, а радиационна авария, но такава, причинена поради човешка грешка. Освен липса на противоправно поведение, АССГ е счел, че липсват и претърпени вреди, тъй като не се установява „облъчване“ на фабриката, нито непригодност за по-нататъшна експлоатация. Напротив, установено е, че сградите съществуват на място, а машините са преместени в нови цехове, в друго населено място. Поради това съдът е счел, че няма основание за присъждане на обезщетение в размер на пазарната стойност на предприятието. Освен това съдът е приел, че твърдения за наличието на стоки и продукция във фабриката се съдържат само в свидетелските показания на съдружника и тогавашен управител на дружеството; не са представени и конкренти договори, от които да се установят конкретни задължения на страните, срокове, плащания, договорени количества стоки и графици за доставка; липсват и протоколи да бракуване на стоки; всички представени от ищеца документи са оспорени и липсват доказателства за тяхната достоверна дата. Съдът се е позовал на тълк. р. № 3/2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. и тълк. р. № 3/2023 г. по т. д. №3/2021 г. на ОСГК на ВКС, приемайки, че за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществено на увредено лице, като не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението. По тези съображения исковете са отхвърлени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е изцяло и надлежно изяснена и въз основа на нея са формирани обосновани изводи. Правилно е приложен и материалният закон. Неоснователни са касационните доводи, че АССГ не се е съобразил със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона и неправилно е събирал нови доказателства относно противоправното поведение и настъпването на вредата. Мотивите на касационната инстанция, с които тя приема за установени факти, които не са били установени пред първоинстанционния съд, не обвързват нито първоинстанционния съд, нито касационния при повторния касационен контрол. Касационната инстанция не може да установява факти, съгласно изричната забрана за нови фактически установявания, прогласена в чл.220 АПК. Констатациите на касационната инстанция по фактите, извършени в нарушение на забраната на АПК, не са задължителни и няма основания да бъдат съобразявани при по-нататъшното разглеждане на делото. Задължителни са указанията по тълкуване и прилагане на закона, съгласно чл. 224 АПК, но те могат да се отнасят само към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Когато тези указания са дадени въз основа на факти, които не са установени по надлежния ред,няма законово основание те да бъдат съобразявани. Ако касационният съд счита, че фактите по делото не са надлежно установени, той следва не да установява факти, а да посочи какви са съществените процесуални нарушения в тази връзка и да даде указания за тяхното отстраняване. Само в този случай указанията за това какви съдопроизводствени действия трябва да се извършат, респективно какви доказателства могат и следва да бъдат събрани, биха били задължителни. Касационният съд няма правомощия да отказва да кредитира експертни заключения, защото този съд не събира други доказателства, освен писмени, и не се произнася по фактите, произтичащи от събраните доказателства. Ако касационният съд счита, че едно експертно заключение не следва да бъде кредитирано, това отново налага връщане на делото със съответни указания за допускане на нови експертизи. По тези причини АССГ е процедирал напълно правилно и в съответствие с правомощията си. Преценявайки, че след като касационната инстанция не възприема установената при първото разглеждане на делото фактическа обстановка това може да се дължи само на процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателства при първото разглеждане на делото, съдът при новото разглеждане правилно е допуснал и събрал само необходими и относими към спора доказателства, които са допринесли за пълното изясняване на спора от фактическа страна. Въз основа на тях са формирани верни фактически изводи и правилно е приложен материалният закон. При събраните доказателства, правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение на АЯР. Правните изводи на съда в тази връзка следва да бъдат изцяло споделени. Лицензията за използване на източник на йонизиращо лъчение е стабилен индивидуален административен акт, съгласно чл.15, ал.2 ЗБИЯЕ. От една страна, АССГ надлежно е установил, въпреки че не е бил длъжен, че лицензията е издадена въз основа на административно производство и при пълна административна преписка, представена по делото. От друга страна, административните съдилища не разполагат с компетентност да извършват косвен съдебен контрол върху влезли в сила индивидуални административни актове. С такива правомощия разполага само гражданският съд. Установено е, че компетентните органи, които не включват само АЯР, са осъществявали текущ контрол във връзка с използването на източника на йонизиращи лъчения, което е подробно описано във фактическата част на мотивите на АССГ и за което са приложени доказателства. Неоснователни са и доводите за неизпълнение на задължението за обособяване на зони с особен статут и на контролна зона около източника. Съгласно чл. 104, ал.1 ЗБИЯЕ /редакция към момента на издаване на лицензията/ около ядрените съоръжения и други обекти с източници на йонизиращи лъчения, включително прилежащите им земни недра и въздушното пространство над тях, се създават зони с особен статут. Те биват радиационнозащитна зона и наблюдавана зона. Разпоредбата на чл.107, ал.1 от закона пояснява, че радиационнозащитната зона се създава за ограничаване облъчването на населението при аварии, анализирани в техническия проект за изграждане на ядреното съоръжение, а наблюдаваната зона е територията извън границите на радиационнозащитната зона, в която се извършва необходимият за целите на радиационната защита контрол. Алинея 3 на чл. 107 уточнява, че за определени обекти в зависимост от факторите на ядрената безопасност и радиационната защита радиационнозащитната и наблюдаваната зона могат да обхващат само границите на площадката, сградата или помещението на обекта, в които са разположени или се използват източници на йонизиращи лъчения. В тези случаи зоните с особен статут се създават от председателя на агенцията с лицензията по чл. 58, ал. 1, т. 1 - 3. Именно такъв е случаят с процесната лицензия, като наблюдаваната зона около източника на йонизиращо лъчение е обособена със самата лицензия. На страница 2 от нея, озаглавена „Условия на лицензията“, в т.6 е изрично посочено, че дейността са осъществява в контролирана зона, която включва облъчвателна камера /вкопана в земята/, помещение с технологично оборудване и командно помещение с пулт за управление. Надзираваната зона включва всички останали помещения в самостоятелната сграда, в която се намира източникът. Що се отнася до годността на физическите лица, допуснали техническата грешка, да боравят с източника на йонизиращо лъчение, липса на такава не може да бъде установена въз основа на обстоятелството, че след инцидента те са получили лъчева болест, която ги е направила от този момент негодни за работа с такова лъчение. Към лицензията са налице изискуемите доказателства за годност за работа с йонизиращи лъчения към датата на издаване на лицензията – удостоверения за правоспособност на всички лица, работили с източника, както и сертификати да получено право на самостоятелна работа в среда на йонизиращи лъчения след положени изпити в съответствие с ЗБИЯЕ. Правилни са изводите на съда и за липса на пропуснати ползи от нереализирана печалба в претендирания размер за процесния период. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по т.д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Това означава, че за да е основателен искът, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че твърдяната евентуална печалба не е доказана. От представените доказателства не може да се формира извод за сигурни търговски отношения на дружеството, в резултат на които твърдяната търговска печалба би се осъществила. Правилни са изводите на АССГ за липса на доказателства за закупуване, транспортиране, складиране и бракуване на стоки, тъй като липсва каквато и да било счетоводна отчетност. Правилни са и съображенията на съда относно доказателствената стойност на представените договори и анекси, които са частни диспозитивни документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила, неподкрепени от други писмени доказателства по делото. Експертните заключения по делото почиват на хипотези и правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд. При липса на доказателства, няма основание да се счита, че за касатора са възникнали легитимни правни очаквания за реализиране на печалба, и то в претендираните размери. Дори такива да бяха възникнали, отговорността за провала на тяхното реализиране не следва да бъде възлагана на държавата, която е осъществила своите правомощия в изискуемия обем. Допуснатият инцидент, довел до йонизиращо лъчение, е резултат от човешка грешка. От друга страна йонизиращото лъчение не е било от естество да се отрази на земеделска продукция, която евентуално е била съхранявана и преработвана в съседни сгради. Изцяло неоснователни са и исковете относно претърпени загуби в размер на стойността на цялото търговско предприятие. Няма спор, че сградите съществуват на място и могат да бъдат използвани, а цялото оборудване по твърдения на съдружниците в дружеството е преместено в друго населено място. Следователно не са налице посочените загуби. По тези съображения касационната жалба на дружеството е изцяло неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника се дължат разноски за касационната инстанция. Представените доказателства са за изплатено по банкова сметка адвокатско възнаграждение на адв. Орсов в размер на 96000 лв. Същото е около пет пъти по–ниско от минималния размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Спорът е с висока фактическа и правна сложност. Няма основание поисканите разноски да не бъдат присъдени. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Трето отделение