Определение № 58 от 22.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 390/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Подадена е молба от А. М. Г, чрез адв. Т. Д. за допълване на определение № 960/16.12.2016г. по т.д. № 390/2016г. на ВКС в частта за разноските. В молбата се излага, че ответникът по касацията е поискал пред ВКС присъждане на разноски по спора, но такива не са му били присъдени с определението по чл.288 ГПК на касационната инстанция. Ответникът по молбата [фирма], чрез пълномощника си адв.В. Г. изразява становище за частична основателност на молбата като прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. ВКС констатира следното: Производството по т.д.№ 390/2016г. е било образувано по касационна жалба на [фирма]. Ответникът по касацията А. М. Г А, чрез адв. Т. Д. е подал писмен отговор, с който е оспорил наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване и е поискал присъждане на разноски по спора. ВКС е постановил определение № 960/16.12.2016г. по т.д. № 390/2016г. на ВКС, с което не е допуснал до касационно обжалване решение № 2395/03.12.2015г. по гр.д. № 2961/2015г. на САС, 8 състав, без да се произнесе по въпроса за разноските. В полза на А. М. Г А се дължат сторените от него разноски по защитата му срещу касационната жалба. Представени са единствено доказателства за изплатено адв.възнаграждение от 5 847 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се съобрази възражението по чл.78, ал.5 ГПК на касатора [фирма] и като се преценят фактическата и правна сложност на спора, както и приложимите към него разпоредби на чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / редакция към 25.01.2016г. - ДВ бр.28/2014г./ следва в полза на А. М. Г А да се присъдят разноски в размер на 3560лв. Водим от което, съдът