Определение № 4867 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. Д. срещу определение №6336/31.03.2025г., постановено по гр.д.№11162/2024г. на СГС в частта, с която е оставена без уважение молбата и от 05.02.2025г. за изменение на решение №6882 от 12.12.2024г. по гр.д.№11162/24 г на СГС, II „Б“ състав, в частта за разноските. В частната жалба се прави общо оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като не са били налице основания за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по искането Адвокатско дружество „М.“, в който се изразява становище за неговата неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна. В срока за отговор на въззивната жалба е представен договор за правна защита и съдействие, с който въззиваемият е упълномощил адвокатско дружество да го представлява по делото безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от ГПК/насрещната страна не е оспорила наличието на основание за предоставяне на безплатна правна помощ/. Искане за разноски в полза на адвокатското дружество е било направено както в отговора на въззивната жалба, така и в последното с.з.С оглед изхода на въззивното производство, в което жалбата на ищцата Н. Д. е била оставена без уважение следва, че на представляващото въззиваемия адвокатско дружество се дължи възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,