Решение № 8204 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. Ю., чрез процесуалния му представител, против решение № 9874 от 11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1174/2025 г., по описа на Административен съд – Бургас. Излага доводи за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът – директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР чрез процесуалния му представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Д. С. Ю. против заповед № 3282з-2841/06.06.2025 г. на директора на Главна дирекция " Гранична полиция " към Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 1, предложение първо, чл. 208 и чл. 204, т. 3 ЗМВР във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР на младши експерт Д. С. Ю. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта – 11.06.2025 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Мотивираният извод на съда е за валидност и законосъобразност на заповед № 3282з-2841/06.06.2025 г. на директора на Главна дирекция " Гранична полиция " към Министерство на вътрешните работи. Наличието на осъждане за умишлено престъпление от общ характер е посочено в чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за дисциплинарно уволнение. Първоинстанционният съд не е установил нарушения в дисциплинарната процедура, квалифицирането на деянието и наложеното наказание. Липсват фактически и правни основания за промяна извода на първоинстанционния съд, като този съд намира обжалваната заповед за влидна и законосъобзна, постановена при спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила. На основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Наведените доводи в касационната жалба по същество преповтарят и изложените такива пред първата съдебна инстанция, които обосновано са отхвърлени като неоснователни. Законосъобразни са констатациите в оспореното решение, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. Съдът подробно е изследвал приложимите материалноправни норми като правилно е посочил, че съгласно чл. 204, ал. 3 ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР- за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3. В чл. 37 ЗМВР са посочени основните структури на МВР, съответно в т. 1 са посочени главните дирекции, а в чл. 38, т. 4 от същия закон такава структура е ГД „Гранична полиция“. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че със заповед № 8121з-140/24.01.2017 г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ЗМВР, издадена от министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.13 от 7.02.2017г., в сила от 1.02.2017г.) е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР, който е приложим в случая. Според Приложение № 2 - Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, длъжността „младши експерт“ е младша изпълнителска, поради което обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган - директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. По делото е представена и заповед № 3282з-2672/30.05.2025 г., на директора на ГД „Гранична полиция“, с която същият е делегирал правомощията си при условията на заместване на старши комисар П. Д., като същият осъществява функциите по чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на МВР, както и да изпълнява правата и задълженията на ръководител, произтичащи от чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация, чл. 14,а л. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 251в, ал. 3 от Закона за електронните съобщения, за времето от 31.05.2025 г. до 08.06.2025 г. В тази връзка доводите, наведени от касационния жалбоподател се явяват неоснователни. Следващото касационно основание, което касаторът сочи, е за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което са намерило проявление в дейността на съда по оценка на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно изводът на съда за спазване на сроковете, регламентирани в ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Правилно съдът е приел, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, като в тази връзка се явяват неоснователни доводите на касатора за неспазване на двумесечния срок за налагане на наказанието от откриването на нарушението. Съдът, след като се е позовал на нормата на чл. 209, т. 5 ЗМВР е направил правилен и обоснован извод, че в случая макар и да е било открито дисциплинарното нарушение на 17.09.2024 г. (датата на издаване на заповед № 3282з-4432/17.09.2024 г.), наказващият орган не е можел да образува и проведе дисциплинарно производство, след като е прекратено служебното правоотношение с лицето. С прекратяването на служебното правоотношение на Д. С. Ю. със заповед № 3282з-4432/17.09.2024 г. той губи качеството си на държавен служител и не би могло да му се търси дисциплинарна отговорност. Едва след възстановяването му и встъпване в длъжност на 24.04.2025 г., съгласно представения акт за встъпване в длъжност, наказващият орган разполага с правомощия да образува дисциплинарно производство, съответно същото да се проведе и да приключи, поради което и от този момент започва да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в нормата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР. В този срок, а именно на 06.06.2025 г. е издадена и процесната заповед № 3282з-2841/06.06.2025 г. на директора на Главна дирекция " Гранична полиция " към Министерство на вътрешните работи. Като достига до този извод първоинстанционният съд постановява правилно и обосновано решение, при спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сумата 100 (сто ) евро за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,