Определение № 171 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2013 г.

Производството е по чл.248,ал.1 ГПК. С решение №14/24.04.2014г. по настоящото дело е отменено въззивно решение по гр.дело №7347/2009г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение по гр.д.№6308/2004г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба между С. С. А. /заместен в хода на производството по реда на чл.227 ГПК от наследника си по закон М. С. Л./ и М. С. А. на недвижим.Постановено е друго, с което е уважен искът с правно основание чл.30,ал.1 ЗН вр.чл.29,ал.3 ЗН, предявен от С. С. А. /заместен в хода на производството по реда на чл.227 ГПК от наследника си по закон М. С. Л./ и е допусната делба на процесния имот между М. С. Л. и М. С. А. при квоти: ¾ ид.ч. за М. С. Л. и ¼ ид.ч. за М. С. А.. В останалата част въззивното решение е оставено в сила. На 23.05.2014г. е постъпила молба от М. С. Л. с искане да бъде допълнено решението като се присъдят направените за касационното производство разноски. Ответникът по молбата не изразява становище. Молбата е подадена в срока по чл. 248,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. С оглед изхода на производството пред касационната инстанция касаторът има право на разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК и чл.81 ГПК. Доколкото от една страна въззивното решение е отменено частично, а от друга не е приложен списък по чл.80 ГПК, а само договор за правна защита и съдействие, то за настоящата инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.