Определение № 253 от 07.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№1225 от 03.04.14г. на [фирма] [населено място] за допълване на определение №187/28.03.14г. по настоящото дело в частта за разноските. Ответникът в производството Т. К. П. оспорва молбата. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по частна жалба на Т. К. П. срещу определение на въззивния съд по чл.248 ГПК. Настоящият състав е потвърдил това определение, но е пропуснал да се произнесе по искането на ответника [фирма] за присъждане на разноски за частното производство. Искането е своевременно, в писмения отговор на частната жалба. Към този отговор е приложен и договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че защитата се осъществява при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Приложен е и списък на разноските по чл.80 ГПК, в който е вписана сумата от 500лв. Настоящият състав приема, че на молителя следва да се присъдят разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.11 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действала към момента на възникване на задължението – 05.12.13г., когато е оформен договорът за правна защита и съдействие. Основателно е възражението на ответника Т. П. по чл.78, ал.5 ГПК. При отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, на ответника следва да се присъди минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено в действащата към 05.12.13г. редакция на чл.11 от Наредба №1/2004г. – 100лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,