Определение № 3034 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2026 г.

Образувано е по частна жалба на К. Д. И. от гр. София срещу Определение № 1659/19.12.2025 г., постановено по адм. д. № 724/ 2025 г. по описа на Административен съд - София област (АССО), с което на основание чл. 204, ал. 5 от АПК, във вр. с чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК съдът е върнал исковата молба, предявена от К. Д. И., към оня момент в Затвора – [населено място],с която се иска на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ Административен съд – София град (АССГ) да бъде осъден да му заплати 60 999 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от правораздавателната дейност на АССГ по адм. дело 8749/2022 г. и адм. дело 4327/2023 г. и е прекратил производството по адм.д. № 724/2025г. по описа на АССО. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по адм.д. № 724/2025г. по описа на АССО е образувано, след като с Определение № 22444/30.06.2025г., постановено по адм.д. №65382025г. по описа на АССГ, предявеният от К. Д. И. срещу Административен съд – София град за сумата от 60 999 лв обезщетение за неимуществени вреди от правораздавателната дейност на АССГ по адм.д. № 8749/2022г. и адм.д. № 4327/2023г. по описа на АССГ, тричленен състав на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ е изпратено по компетентност на АССО. С Разпореждане № 1910 от 29.10.2025 г. по адм. дело № 724/ 2025г., АССО е оставил исковата молба, с която е сезиран, без движение с указания до ищеца в 7-дневен срок от съобщението да приведе същата в съответствие с изискванията на закона, а именно: 1. Да конкретизира в какво се състои твърдяното от ищеца нарушение на правото на ЕС, допуснато от страна на АССГ. 2. Да посочи коя/ кои материалноправна/ и разпоредба/ и от първичното или вторичното право на ЕС са нарушени от Административен съд - София град. Съдът изрично е указал на ищеца, че цитирането от него на нарушени разпоредби на ХОПЕС не е достатъчно, а следва да бъде посочено във връзка с претендирани от него какви права, закрепени в кои материалноправни разпоредби от правото на ЕС, К. И. твърди, че не му е осигурен достъп до съд и съдебна защита. С цитираното по-горе разпореждане за оставяне на исковата молба без движение, АССО е предупредил ищеца, че при неотстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба в посочения 7- дневен срок, исковата молба ще бъде върната на подателя й, а образуваното по нея съдебно производство ще бъде прекратено. В указания срок с Молба вх. № 6825/05.11.2025 г., подадена лично от ищеца и молба вх. № 7520 02.12.2025 г., подадена от процесуалния му представител адв. С. Иванова, са посочени като нарушени от страна на АССГ норми на вътрешното право, Хартата на основните човешки права на ЕС – ХОПЕС, Международния пакт за граждански и политически права- МПГПП; Договорът за ЕС- ДЕС; Договорът за функциониране на ЕС – ДФЕС / без посочване на конкретни разпоредби, предвиждащи конкретни права за частноправни субекти / и ЕКЗПЧОС. С обжалваното в настоящото производство определение, АССО е върнал исковата молба на подателя й и е прекратил производството по делото, приемайки ,че с цитираните по-горе молби И. не е отстранил констатираните от съда нередовности на исковата молба, тъй като така изброените от ищеца- лично и чрез процесуалния му представител -общи разпоредби на посочените правни актове не покриват изискването да се изложат конкретни нарушения на създаващи права за частноправни субекти норми на ЕС, особено същественото нарушение на които би обосновало наличието на положителните предпоставки за упражняване правото на иск по чл.2а от ЗОДОВ срещу Административен съд– София град за обезщетение за вреди от правораздавателната дейност на този съд .Съдът е приел, че визираните от ищеца нарушения на ЕКПЧ ОСсе разглеждат по друг правен ред и предявяването им в производство по чл.2а, ал.1, т.1 от ЗОДОВ е недопустимо. По горните съображения АССО е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени,въпреки депозираните в срок уточнителни молби, поради което административният съд е върнал исковата молба на подателя й и е прекратил производството по делото. Обжалваното определението е правилно. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба, за неправилност на определението. Съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение по този законов текст за вреди от правораздавателна дейност при наличието на три, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, а именно: нарушената правна норма на правото на ЕС да има за предмет предоставянето на конкретни права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение, в исковата молба следва да се съдържат смислово свързани твърдения за факти, обуславящи наличието на тези предпоставки, включително ясно посочване на конкретната приложима норма на правото на ЕС, която се твърди, че е нарушена. Изразеното несъгласие с постановен съдебен акт и позоваване единствено на общи принципи и разпоредби на Хартата и ЕКЗПЧОС не отговарят на това изискване и не могат да обусловят допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ. Правилно решаващият състав на АССО е приел, че цитираните от ищеца разпоредби регламентират общи принципи и не изпълняват изискването за посочване на конкретна правна норма от първичното или вторично право на ЕС, създаваща конкретни права за частноправни субекти, които съдът да проверява дали са нарушени съществено или не, за да ангажира по същество отговорността по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ. Липсва посочване на конкретна правна норма на ПЕС, която да е нарушена от ответника и която да предоставя права на частноправните субекти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подобно бланкетно позоваване на текстове от ДЕС, ДФЕС, ЕКПЧОС или ХОПЕС не покрива стандартите за допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ, каквито са изведени в постоянната практика на Съда на Европейския съюз и в националната съдебна практика. За да бъде допустим искът за ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, е необходимо в исковата молба да се съдържат ясни, логически свързани и конкретни твърдения относно нарушената правна норма, характера на нарушението и причинно- следствената връзка с твърдяната вреда. Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение на АССО, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение