Определение № 280 от 29.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 2116/2013 г.

ВКСII търговско отделение29.10.2013 г.докладчик Бонка Йонкова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Д. М. и Ц. С. М. – двамата от [населено място], за отмяна на определение от 15.05.2013 г., постановено по т. д. № 2116/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което на основание чл.309 ГПК е спряно изпълнението по изпълнително дело № 20098410402728 на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 и район на действие СГС, предприето срещу длъжника Сончо И. Х. във връзка с постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2012 г. по същото изпълнително дело. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Постъпила е молба от П. Д. М. и Ц. С. М. - ответници в производството по чл.303 и сл. ГПК, за отмяна на постановеното по настоящото дело определение от 15.05.2013 г., с което на основание чл.309 във вр. с чл.282, ал.3 ГПК е спряно изпълнението по изпълнително дело № 20098410402728 на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 и район на действие СГС, предприето срещу длъжника Сончо И. Х. във връзка с постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2012 г. В молбата се поддържа, че не са били налице предпоставките за спиране на изпълнителното производство при вече проведена публична продан и вписано в Агенцията по вписвания възлагателно постановление. Навеждат се доводи за неправилно определяне на обезпечението при условията на чл.282, ал.3 ГПК и за несъответствие на обезпечението с интереса на молителите като взискатели по спряното изпълнително производство. Поддържат се аргументи, че спирането на изпълнението е допустимо само по отношение на въвода във владение, но не и по отношение на цялото изпълнително производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите в молбата, намира молбата за неоснователна поради следното: С определение от 15.05.2013 г. настоящият състав на ВКС е спрял изпълнението по изпълнително дело № 20098410402728 на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 и район на действие СГС, предприето срещу длъжника Сончо И. Х. във връзка с постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2012 г. Спирането е постановено на основание чл.309 във вр. с чл.282, ал.3 ГПК като мярка на обезпечение по повод молба за отмяна на влязло в сила решение № 8440 от 11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 16414/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав, с което е оставена без уважение жалба на Сончо И. Х. – длъжник по посоченото изпълнително дело, срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 09.10.2012 г. на ЧСИ Н. М.. Неоснователни са доводите на молителите, че спирането на изпълнението е допуснато при отсъствие на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.309, ал.1, изр.2 ГПК, при подадена молба за отмяна на влязло в сила решение съдът може да спре изпълнението на решението по искане на страната при условията на чл.282, ал.2 – ал.6 ГПК. За да спре изпълнението, настоящият състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е допустима и че са изпълнени изискванията за внасяне на обезпечение по чл.282, ал.3 ГПК в размер на сумата 2 500 лв. Следователно, спирането е допуснато при наличие на всички установени в процесуалния закон предпоставки. Размерът на обезпечението е определен при условията на чл.282, ал.3 ГПК, тъй като актът, чиято отмяна се иска, не попада в нито една от хипотезите на чл.282, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случаите по чл.282, ал.3 ГПК определянето на обезпечението е предоставено на преценката на съда и след като съдът е счел, че обезпечението от 2 500 лв. е достатъчно да гарантира интереса на ответниците по молбата за отмяна срещу евентуално неоснователно спиране на изпълнението, поддържаните доводи за неправилно определяне на размера на обезпечението не налагат отмяна на определението за спиране на изпълнението. С определението от 15.05.2013 г. е постановено спиране на изпълнението по образуваното пред ЧСИ Н. М. изпълнително дело № 20098410402728, предприето във връзка с постановлението за възлагане на недвижим имот, чиято отмяна се цели с молбата по чл.303 ГПК. Пределите, в които е постановено спирането, са съобразени с искането в молбата по чл.309 ГПК, в която молителят е визирал като действие, предприето в изпълнение на възлагателното постановление, насроченият за 17.05.2013 г. въвод във владение на възложения с постановлението недвижим имот. Доводите на молителите, че постановлението на съдебния изпълнител за спиране на изпълнението следва да се отнася само за въвода във владение, но не и за останалите изпълнителни действия в рамките на изпълнителното производство, са относими към законосъобразността на постановлението за спиране на изпълнителното дело и не обосновават отмяна на определението по чл.309 ГПК. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Цитирани разпоредби

6