Определение № 2970 от 22.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 998/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „РД Сървисиз“ ЕООД, представлявано от адв. Р. Г., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 222 от 11.07.2025г., като му бъдат присъдени направените за производството разноски в размер на 1030 лева. Молителят сочи, че в частната си жалба е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършването им, но съдът не се е произнесъл по това искане. Ответникът по молбата „Костал България Аутомотив“ ЕООД, представляван от адв. Т. Т., оспорва молбата и излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че молителят не е материално и процесуално легитимиран да претендира разноски, както и че обезпечителният съд няма правомощия да се произнася по въпроса за отговорността за разноските, включително в хипотезата, в която третото заинтересовано лице обжалва определението, с което е допуснато обезпечението. Сочи, че съгласно константната практика на обезпечителните съдилища при отмяна на допусна обезпечителна мярка върху имущество на трето лице не се присъждат разноски в полза на това лице – жалбоподател в обезпечителното производство, въпреки основателността на жалбата му. Намира, че разноски за производството не следва да се присъждат на молителя предвид задължителните указания в т.5 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими и в процесната хипотеза – когато молителят се явява трето лице за исковото производство. Излага съображения, че отговорността за разноски не може да бъде реализирана в обезпечителното производство по начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправният спор. Поддържа, че чл.81 ГПК е неприложим в обезпечителното производство, а отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Намира, че тази „празнота“ в законодателството не е непозната за гражданския процес, като сочи за такъв пример третото лице помагач, което също няма право на разноски. Настоящият състав намира, че направеното искане е основателно. С постановеното по настоящото дело определение е отменено по подадена от „РД Сървисиз“ ЕООД частна жалба допуснатото от въззивния съд обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на посоченото дружество. В частната си жалба дружеството е направило искане за присъждане на разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и държавна такса в размер на 30 лева, като е представил и доказателства за извършването им, но в определението си настоящият състав не се е произнесъл по това искане. Съгласно т.5 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС чл.81 ГПК е неприложим спрямо обезпечителното производство, а отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Доколкото обаче в случая частният жалбоподател „РД Сървисиз“ ЕООД се явява трето за производството лице, същият няма да има качеството страна по материалноправния спор по бъдещия иск, чието обезпечаване е предмет на обезпечителното производство. Поради това отговорността на ищеца по този иск за направените от третото заинтересовано лице разноски за защита срещу наложената върху имота му обезпечителна мярка няма да може да се реализира в исковото производство и с оглед изхода му. Предвид изложеното даденото с т.5 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение не следва да намери приложение в посочената хипотеза. По отношение на третото лице, което в качеството си на действителен собственик на имот, предмет на наложено обезпечение на бъдещ иск, е легитимирано да подаде частна жалба срещу допуснатата обезпечителна мярка, определението за отмяна на обезпечението има характера на акт, с който делото приключва. Поради това при уважаване на подадената от това лице частна жалба следва да му бъдат присъдени направените в производството по нея разноски. Цитираната от ответника по молбата в отговора му съдебна практика не дава различно разрешение, тъй като в представените определения, постановени по подадени частни жалби от трети лица – действителни собственици на имоти, по отношение на които са наложени обезпечителни мерки, липсва произнасяне по искания за присъждане на разноски. Неоснователен е доводът на ответника, основан на аналогия с правното положение на третото лице помагач в исковото производство, тъй като по отношение на отговорността за направените от подпомагащата страна разноски е налице изричната норма на чл.78, ал.1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че постановеното по делото определение № 222 от 11.07.2025г. следва да бъде допълнено, като на молителя „РД Сървисиз“ ЕООД бъдат присъдени направените за производството разноски в размер на 1030 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение