Определение № 650 от 08.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2598/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С., действащ чрез пълномощника си С. С. - двамата от [населено място], срещу определение № 683 от 17.10.2022 г., постановено по в. ч. т. д. № 347/2022 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото определение е оставена без уважение молба вх. № 5295/31.08.2022 г. на С. С. и С. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса по частна жалба вх. № 4744/29.07.2022 г. и за предоставяне на безплатна правна помощ по жалбата. В частната жалба прави искане за отмяна на обжалваното определение „като недопустимо и незаконосъобразно, необосновано и неправилно“. Излагат се съображения, че определението е недопустимо, тъй като за произнасяне по подадената молба за освобождаване от такси и за правна помощ съдът е следвало да направи служебни справки и не е трябвало да се произнася по молбата за освобождаване от такси до приключване на процедурата по правна помощ - чл.95 вр. чл.98 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С частна жалба вх. № 4744/29.07.2022 г. С. С. и С. С. са обжалвали постановеното от Апелативен съд - Варна определение № 434 от 29.06.2022 г. по в. ч. т. д. № 347/2022 г., с което е остгавена без уважение частна жалба срещу определение на Окръжен съд - Варна за оставяне без уважение искане на жалбоподателите за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Във връзка с разпореждане от 04.08.2022 г., с което са дадени указания за отстраняване на нередовности на частната жалба, С. С. и С. С. са отправили до въззивния съд искане за освобождаване от заплащане на такса по жалбата и за предоставяне на безплатна правна помощ. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателите за освобождаване от такса и за предоставяне на правна помощ, Апелативен съд - Варна е приел, че по делото не са ангажирани надлежни доказателства за възникнало право на освобождаване от заплащане на таксата, дължима в размер на 15 лв., и за предоставяне на безплатна правна помощ по повод на подадената частна жалба. При постановяване на определението съдът е съобразил, че с цел произнасяне по исканията е предоставил на двамата жалбоподатели едноседмичен срок за представяне на доказателства относно релевантните за приложението на чл.83, ал.2 ГПК и чл.95 ГПК обстоятелства, подробно указани в съобщеното на 05.10.2022 г. разпореждане № 1124 от 05.09.2022 г., които не са изпълнени. Поради непредставяне на подробно указаните доказателства съдът е преценил, че няма основание да признае липсата на достатъчно средства, т. е. на имущество и доходи над необходимите средства за издръжка, на двамата жалбоподатели като основание за ползване на привилегията по чл.83, ал.2 ГПК. Като се е позовал на трайно установената съдебна практика, съдът е изразил становище, че предоставянето на информация за обстоятелствата, предпоставящи освобождаване от държавна такса, е задължение на страната, която иска освобождаване от такса, и че с оглед принципите на състезателното начало и равенството на страните в процеса не може да се вмени в негово задължение служебно да събира необходимите за произнасянето по чл.83, ал.2 ГПК данни. Съобразявайки целта и обхвата на правната помощ по чл.95 ГПК вр. чл.5 ЗПП, въззивинят съд е направил извод, че жалбоподателката С. С. не се нуждае от такава помощ, тъй като притежава юридическо образование и правоспособност и е в състояние да изпълни указанията за отстраняване нередовности на подадената частна жалба. Предвид факта, че по делото С. С. е действала и като пълномощник на съпруга си С. С., съдът е приел, че и С. С. не се нуждае от правна помощ по повод на подадената частна жалба. Неоснователността на искането е мотивирано допълнително и със съображения, че дължимите процесуални действия, за които се иска предоставяне на правна помощ, не се отличават с особена правна сложност. Обжалваното определение е допустимо и правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна. Предоставянето на правна помощ по реда на чл.95 ГПК и освобождаването от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК са предназначени да гарантират ефективното упражняване на правото на защита на физическите лица, които не разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимата за съответното съдебно производство държавна такса - чл.83, ал.2 ГПК, и/или да си осигурят квалифицирана адвокатска защита във воденото от или срещу тях дело. Редът и предпоставките за освобождаване от държавна такса са предмет на самостоятелна правна уредба в чл.83 ГПК, а безплатната правна помощ за целите на гражданското съдопроизводство е уредена в чл.95 - чл.99 ГПК с приложимост и на специалните разпоредби на Закона за правната помощ. Поради самостоятелния характер на двата института произнасянето на съда по искане на страна в процеса за освобождаване на държавна такса не е обусловено от предходно произнасяне по направено от същата страна искане за предоставяне на правна помощ. В случая въззивният съд е бил сезиран едновременно с искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ по повод подадена частна жалба и предвид липсата на връзка на обусловеност между произнасянето по двете искания обжалваното определение, с което същите са оставени без уважение, не е недопустимо. Доводът на частните жалбоподатели, че до приключване на процедурата по чл.95 ГПК съдът не е следвало да се произнася по искането за освобождаване от такса, не намира опора в процесуалния закон и не се възприема от настоящата инстанция. Обосновани и законосъобразни са изводите на въззивния съд за неоснователност на исканията по чл.83, ал.2 ГПК и чл.95 ГПК. Според константната практика на ВКС страната, която иска освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, е задължена да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1 - т.7 ГПК, въз основа на които може да се признае от съда, че тя няма достатъчно средства да заплати дължимата за конкретно съдебно производство държавна такса. В тежест на страната, която иска предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК, е да докаже поддържаното основание за ползване на безплатна правна помощ. Въззивният съд е изпълнил произтичащото от чл.7 ГПК задължение за съдействие като е дал подробни указания на частните жалбоподатели и им е предоставил възможност да представят доказателства, необходими за извършване на преценката налице ли са предпоставките за освобождаване от дължимата държавна такса в размер на 15 лв. и за предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК. Частните жалбоподатели не са се възползвали от предоставената им възможност и не са представили никакви доказателства в изпълнение на указанията на съда, поради което правилно съдът е приел, че исканията по чл.83, ал.2 ГПК и чл.95 ГПК са неоснователни и ги е оставил без уважение. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. На основание чл.77 ГПК частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата за производството по частната жалба държавна такса в размер на 15 лв., която не е събрана от въззивния съд в процедурата за администриране на жалбата /по съображения, изложени в мотивите към разпореждане № 1384/15.11.2022 г./. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,