Определение № 691 от 02.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 669/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на В. апелативен съд от 11.10.2010 г. по ч.гр.д. № 509/2010, с което е потвърдено определението на В. окръжен съд от 09.09.2010 по гр.д. № 1717/2010 за връщане на исковата молба. Недоволен от определението е жалбоподателят Т. К. Г., представляван от адв. К. от В., който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес у по-далечен роднина да иска запрещението, когато има живи по-близки роднини, които биха го изместили при наследяване, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищецът, като внук на ответницата, няма интерес да иска поставянето й под запрещение, тъй като наличието на по-близък родственик – син на ответницата и баща на ищеца изключва неговата процесуална легитимация. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. Неправилно въззивният съд е приел, че близки роднини на лицето, чието запрещаване се претендира са лицата, които биха били призовани към наследяване в случай на смърт. Близките роднини по смисъла на чл. 336, ал. 1 ГПК не се изчерпват с лицата, които биха били призовани към наследяване в случай на смърт. Близък роднина може да бъде също както лице от кръга на другите законни наследници, така и лице извън този кръг. Близостта не се изразява във вида и степента на родството, а във фактическите отношения между страните. В исковата молба ищецът твърди, че живее с ответницата в едно домакинство и той се грижи за нея, а процесуалната легитимация се определя не от доказани факти, а от твърденията в исковата молба. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение