Определение № 60211 от 16.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 660/2019 г.

С молба вх. № 4582/12..06.2020 година, подадена по пощата, С. И. Т. и В. Р. Т. са поискали да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 305/08.04.2020 година като Т. И. Т. бъдат осъден да им заплатят направените по делото разноски. Ответникът по молбата Т. И. Т. не е подал отговор на молбата, като не е изразил становище по допустимостта й основателността на същата. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 305/08.04.2020 година съставът на ІV г. о. на ВКС е отменил решение № 72/10.10.2018 година на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 159/2018 година и е отхвърлил предявения от Т. И. Т. против С. И. Т. и В. Р. Т. иск с правно основание чл. 31, ал 2, пр. 2 от ЗЗД, за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № ... с нотариално удостоверен подпис и рег. № ... с нотариално удостоверяване на съдържанието от 03.06.2016 година на Н. С.-нотариус с район на действие Районен съд Разград, вписана под № .... в регистъра на Нотариалната камара, до размер на наследствената 1/2 идеална част на Т. И. Т. от имуществото на наследодателката М. П. И. по отношение на упълномощаването за разпореждане с поземлени имоти с идентификатори ......, ......., ...... и ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Със същото решение Т. И. Т. е осъден да заплати на С. И. Т. и В. Р. Т. сумата от 110.00 лева представляваща направени в касационното производство разноски за държавни такси. С посоченото решение касационният съд не се е произнесъл по направените пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция разноски. С. И. Т. и В. Р. Т. са представили списък с разноските по чл. 80 от ГПК, преди проведеното на 14.12.2019 година, открито съдебно заседание, поради което молбата им за изменени на решението по реда на чл. 248 от ГПК е допустима. С оглед изхода на делото е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и С. И. Т. и В. Р. Т. имат правото да искат от Т. И. Т. заплащане на направените от тях в разноски за всички съдебни инстанции. Срокът, в който същите са могли да бъдат поискани не е бил изтекъл към момента на подаване на молбата за това, предвид чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, и за преодоляване на последиците и § 13 от ПЗРЗИДЗНЗ обнародван в ДВ бр. 44/13.05.2020 година, в сила от 15.05.2020 година. Видно от представените по делото доказателства, освен присъдените с решението 110.00 лева, С. И. Т. и В. Р. Т. са направили разноски в общ размер от 1412.00 лева. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и С. И. Т. и В. Р. Т. имат право да искат присъждането на направените от тях разноски пред всички съдебни инстанции в пълен размер. Видно от представените по делото доказателства същите са направили такива в размер на общо 1522.00 лева. С постановеното по делото решение № 305/08.04.2020 година обаче са присъдени само 110.00 лева. Молбата на С. И. Т. и В. Р. Т. е постъпила в деловодството на съда на 12.06.2020 година, като е подадена по пощата, с оглед на което е спазен срокът, в който може да се иска допълването на определението в частта му за разноските. С оглед на това молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и постановено по делото решение № 305/08.04.2020 година трябва да се измени като Т. И. Т. бъде осъден за заплати на С. И. Т. и В. Р. Т. сумата от още 1412.00 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение