Определение № 2117 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 227/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба от адв. С. Паров от Адвокатска колегия – Пловдив с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК с формулирано искане за изменение на Решение № 12881/27.11.2024 год., постановено по административно дело № 227/2024 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС) в частта за разноските, като бъде осъдена Община Пловдив да заплати на адв. С. Паров адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 4 000,00 лева за предоставената безплатна адвокатска защита и съдействие на близък – Д. И. Г., а на последната да бъдат присъдени сторените разноски за заплатените държавни такси за двете съдебни инстанции в размер на 150,00 лева. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, ответниците – директор на ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив и А. Д. К. – служител в ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив не изразяват становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно. Производството пред ВАС е образувано по касационна жалба от Д. И. Г. от гр. Пловдив, чрез представител по пълномощие – адв. С. Паров от Адвокатска колегия – Пловдив против Решение № 1956/09.11.2023 год. постановено по административно дело № 1564/2023 год., с което състав на Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. И. Г. против ПАМ – принудително задържане (блокиране) на паркирано пътно превозно средство – лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег. № [рег. номер], приложена на 06.06.2022 год. в 11:15 часа на [улица]в гр. Пловдив, за което е съставен Констативен протокол за принудително блокиране, Серия № 0104270. Към касационната жалба е приложен и Договор за правна защита и съдействие от 01.12.2023 год., сключен между Д. Г. и адв. С. Паров, като в същия изрично е вписано, че се предоставя безплатна адвокатска помощ и съдействие на близък на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. С Решение № 12881/27.11.2024 год., постановено по адм. дело № 227/2024 год., ВАС е отменил Решение № 1956/09.11.2023 год. по адм. дело № 1564/2023 год. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него е отменил принудителна административна мярка - принудително задържане (блокиране) на паркирано пътно превозно средство – лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег. № [рег. номер], приложена на 06.06.2022 год. в 11:15 часа на [улица]в гр. Пловдив, постановена от служители в ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив. Със съдебният акт, Община Пловдив със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], ЕИК 000471504 е осъдена да заплати на Д. И. Г. с адрес гр. Пловдив, [улица]сумата от 4 150,00 (четири хиляди сто и петдесет) лева, разноски по делото. В случая, от представеният по делото Договор за правна защита и съдействие от 01.12.2023 год. се установява, че предоставената от адв. Паров на Д. Г. правна помощ и съдействие е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно посочения текст, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. От друга страна, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата указва, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че при наличие на осъществена адвокатска защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв и доколкото ответната страна е осъдена за разноски, адвокатското възнаграждение следва да се присъди на адвоката, като на страната се присъждат единствено разноските за заплатените държавни такси. В съответствие с горните доводи и аргументи, следва Решение № 12881/27.11.2024 год., постановено по адм. дело № 227/2024 год. на ВАС да се измени в частта за разноските, като в полза на адв. С. Паров от Адвокатска колегия – Пловдив следва да се присъди сумата от 4 000,00 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., а в полза на Д. И. Г. от гр. Пловдив следва да се присъди сумата от 150,00 лева разноски по делото, съставляващи заплатените държавни такси за двете съдебни инстанции. Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,