Определение № 241 от 02.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5771/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба от 31.03.2015г. жалбоподателите С. С. К.-М., Д. М. М. и К. М. М., чрез пълномощника си адв. К. П. молят да се измени определението на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 223 от 04.03.2015г., постановено по настоящото дело № 5771/2014г. в производството по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като присъдените на ответницата по жалбата И. К. М. разноски в размер на 5700 лв. се намалят на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност. Ответницата по касация И. К. М. в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. Н. С. моли искането да се остави без уважение, но при евентуално намаляване разноските да са не по-малко от 4447,51 лв. Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Тъй като производството по чл. 288 ГПК се провежда в закрито съдебно заседание и препис от отговора на ответника по жалбата не се изпраща на жалбоподателя, настоящият състав на ВКС намира, че искането за намаляване на разноските по делото поради прекомерност в този случай може да бъде направено в производство по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество молбата е основателна поради следните съображения: Определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията по ДВ № 28/28.03.2014г., на базата на обжалваемия интерес от 101 938 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3588 лв. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото и характера на производството по чл. 288 ГПК, което се развива в закрито съдебно заседание и адвокатската защита не включва явяване на пълномощника пред съда, ВКС намира, че заплатеното възнаграждение от 5700 лв. е прекомерно. В случая адвокатската защита по делото пред ВКС се състои в подаване на отговор на касационната жалба с приложена към нея съдебна практика. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото на ответницата по касация адвокатско възнаграждение следва да се намали на 2700 лв., определени съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. – на 75% от минималния размери по чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение