Решение № 187 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16/2014 г.

Решение № 187 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е във връзка с частна жалба, подадена от адв. Здравко Теофанов в качеството му на процесуален представител на Йордан Иванов Анев, Еленка Иванова Георгиева, Радка Велинова Хаджилазова, Венцислав Стоилов Петров и Петър Истилянов Хаджилазов срещу определение № 1106 от 11.11.2013 г., постановено от Административен съд София област, шести състав по адм. д. № 1136/2013 г. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което частните жалбоподатели правят искане за отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството. Ответникът по частната общински съвет Самоков, редовно уведомен по реда на чл. 232 от АПК, не е подал писмено възражение. Заинтересованата страна община Самоков, редовно уведомено по реда на чл. 232 от АПК, не е подала писмено възражение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с решение № 1063 от 6.11.2013 г., постановено от Административен съд София област по кас. адм. д. № 837/2013 г. С това решение касационният състав на административния съд е приел, че Районен съд Самоков не е бил компетентен да се произнесе по оспорването, с което е бил сезиран, поради което с решение, постановено в касационното производство, обжалваното решение е било обезсилено и производството пред районния съд прекратено. С това решение е разпоредено да се образува производство по оспорване пред компетентния Административен съд София област. С обжалваното определение е прието, че обжалвания административен акт е издаден по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, поради което и на основание § 19 от ПЗР на ЗИД АПК, оспорването следва да се разгледа от районен съд. Съдът не е повдигнал препирня за подсъдност, тъй като делото е било разгледано от районен съд и от касационен състав на АССО. По тези доводи съдът е прекратил образуваното производство. Обжалваното определение е неправилно. Изводите на решаващият съд относно реда по който следва да се разгледа оспорването на решение на общинския съвет, взето в хипотезата на § 27, ал. 2 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г./ са неправилни и в пълно противоречие с установената практика на състави по чл. 135, ал. 4 от АПК. Константната практика на съставите по чл. 135, ал. 4 от АПК, приема, че решение общинския съвет, прието в хипотезата на § 27, ал. 2 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г./, не е индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което не е приложима разпоредбата на § 19, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г./. Установената съдебна практика приема, че в тази хипотеза компетентен да се произнесе по оспорването е съответния административен съд. В съответствие с тази практика са решаващите изводи на касационния състав, който е обезсилил решение, постановено от некомпетентен съд и е разпоредил образуване на производство пред съответния съд, на който производството е родово подсъдно. Съдът, на който делото е изправено за разглеждане по подсъдност, няма правомощие да откаже разглеждане на оспорването, поради некомпетентност без да повдигне препирня за подсъдност. В случая процесуалното поведение на решаващият състав е израз на отказ от правосъдие, тъй като прегражда възможността за разглеждане на допустима жалба само по довод за некомпетентност на сезирания съд. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение