Определение № 10738 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10620/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на „Велконт“ ЕООД против определение № 1688/8.04.2026г. постановено от Административен съд Пазарджик по АД № 225/2026г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу заповед № 2028/10.12.2025 г. на кмета на община Велинград, с която на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 134, ал. 1, т.1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрена план-схема за обект: „Трасе на нова подземна кабелна линия СрН“ и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се съображения, които според частния жалбоподател обосновават негов интерес, включително и такива отнасящи се до съществуващ водопровод и неговото пресичане с трасето на подземната кабелна линия по оспорената заповед. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на разноски.

Кметът на община Велинград, в писмен отговор на частната жалба оспорва същата. Излага подробни съображения, че оспореното определение е постановено в съзвучие със закона. Моли оставяне в сила на определението и присъждане на разноски.

Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения:

С оспорената пред Административен съд Пазарджик заповед на кмета на община Велинград на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 134, ал. 1, т.1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрена план-схема за обект: „Трасе на нова подземна кабелна линия СрН, с начална точка – кабелна муфа 20 kVи крайна такава – нов стълб, разположен в ПИ 10450.212.112 по КККР на гр. Велинград, общ. Велинград.“. Трасето е проектирано да започне от съществуваща ел. муфа в ПИ 10450.503.1852 по КККР на гр. Велинград (ул. „Тарас Шевченко“ по регулационен план на гр. Велинград), продължава на югоизток до кръстовището на ул. „Тарас Шевченко“ и ул. „Еделвайс“ (ПИ 10450.503.1848 по КККР на гр. Велинград), от там в южна посока в тротоара на ул. „Еделвайс“ до кръстовището на ул. „Еделвайс“ с ул. „Никола Вапцаров“ (ПИ 10450.503.1857 по КККР на гр. Велинград), продължава на запад по ул. „Никола Вапцаров“ до достигане на крайната си точка – нов ЖР стълб, намиращ се ПИ 10450.212.112 по КККР на гр. Велинград, през който имот вече минава съществуваща ВЛ 20 kV. Частният жалбоподател не е притежава никакви вещни права относно посочените недвижими имоти.

Нормата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ посочва заинтересованите лица, имащи право на жалба, в производствата по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Нормата е специална и дерогира общите норми определящи лицата имащи право на жалба - чл. 147 АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, които в случая не намират приложение. Развитите в частната жалба съображения в противен смисъл са неоснователни.

Изброяването съдържащо се в нормата на чл. 131, ал. 2 е numerus clausus. Това са:

1. имотите - предмет на самия план;

2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана;

3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния;

4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана;

5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

„Велконт“ ЕООД не попада в нито една от посочените категории лица и в частност в хипотезата на т. 1, както твърди частния жалбоподател.

Изложените от частният жалбоподател съображения са неотносими и не установяват обстоятелства, които биха могли да характеризират дружеството, като лице от някоя от петте категории, изброени по-горе. Нещо повече – водопроводът описан в частната жалба вече не съществува, тъй като е бил премахнат по предвидения за това ред след издадена заповед за премахването му /виж мотивите на Определение № 9761 от 7.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8831/2026 г./.

Законосъобразно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Велконт“ ЕООД. Оспореното определение на Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно и не следва да бъде касирано.

При този изход на спора и при липса на мотивирано възражение за прекомерност, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на деловодни разходи в техния претендиран и доказан размер – 480,- евро в полза на Община Велинград.

По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,