Решение № 1196 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7434/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. в качеството му на ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“, гр. Русе, против решение № 1738 от 29 май 2025 год., постановено по адм. дело № 144/2025 год. по описа на Административен съд гр. Русе. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване заявява, че при издаването на оспорената заповед не са били спазени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Твърди се, че неправилно от изготвеното от инж. Я. Г. становище е прието, че МПС марка УАС с ДКН [рег. номер] не отговаря на изискванията на §1, т. 57 от ДР на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), доколкото, не е било установено физически чрез замерване каква максимална скорост развива процесното МПС, както и липсват данни, че действително развива над максимално допустимата конструктивна скорост на движение от 25к/ч. На следващо място сочи, че оспорената заповед е нищожна, поради постановяването й от некомпетентен орган. Твърди, че същата е подписана от заместник - кмета на Община Русе, въз основа на заповед № РД-01-476 от 10 февруари 2025 год. на кмета на Община Русе, в която изрично е било посочено, че заместник-кметът - З. Стефанова ще изпълнява функциите на кмета на общината по чл. 44, ал. 1, т. 16, т.18 и т. 19 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), с примерно изброените правомощия, които не е включват произнасяне по чл. 24г ЗАвтП. В тази връзка се извежда извод, че съгласно посочената разпоредба, това правомощие е от компетентността само и единствено на кмета на съответната община. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени обжалваната заповед. Претендират се и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба – кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното от фактическа страна: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. С. С. в качеството му на ЕТ „НиСи - Н. Стоянов“, гр. Русе срещу заповед № РД-01-519 от 14 февруари 2025 год. на заместник-кмета на Община Русе, с която по искане на търговеца е отказано вписване в базата данни по чл. 24г, ал. 1 ЗАвтП на МПС марка УАЗ рег. № [рег. номер], като помощно/резервно средство за теглене към вече вписаните в регистъра по чл. 24г ЗАвтП ремаркета, с които търговеца осъществява превоз с атракционна цел. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съдъ въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил следното: На 09 юли 2024 год. със заявление с вх. № 30-1929-2 до отдел „Транспорт" от Н. С. С. в качеството му на ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“, гр. Русе, е поискано вписване на ново теглещо МПС, упоменато общо като Атракционен влак WARAN 212 с инд. № [номер], като състав от ППС, състоящ се от ново теглещо МПС - УАЗ 31514 с рег. № [рег. номер], собственост на „Джирото“ ЕООД, представлявано от Н. С., отдадено под наем за ползване на ЕТ „НиСи - Н. Стоянов“ и вписаните вече ремаркета. На 29 януари 2025 год. с писмо изх. № 30-1929-2#15 община Русе е уведомила търговеца, че е инициирала изготвяне на експертно заключение по отношение на процесното МПС и двете ремаркета за превоз на пътници, като е посочила, че на 05 февруари 2025 год. от 10:00 часа, управителят на ЕТ следва да осигури състава от ППС на разположение на експерта в Парка на младежта, гр. Русе. Писмото е връчено на същата дата. Със съобщение с вх. № 30-1929-2#16 от 04 февруари 2025 год. до община Русе, Н. С. С. е уведомил кмета на общината, че поради лични ангажименти и участието му в множество съдебни производства пред АС гр. Русе, КАНД 1002/2024 год. и КАНД 1015/2024 год. посочената от община Русе дата е неподходяща за него, както и всяка дата до края на м. февруари 2025 год. На 10 февруари 2025 год. е било изготвено становище от инж. Я. Г., съгласно което МПС УАЗ с рег. № [рег. номер] е от категория М1 (СРМПС) и е с максимална конструктивна скорост на движение, за която е произведено – 110 км/ч, като е посочено още, че при пълно натоварване на автомобила с прикачено ремарке с или без спирачна система, максималната скорост на движение не би намаляла значително. В становището си инж. Я. Г. подчертава, че всяко едно преустройство, изменение на конструкцията или предавателния тракт следва да се удостовери чрез одобрение и документ от акредитирана изпитвателна лаборатория или нотифицирана техническа служба. На 14 февруари 2025 год. заместник-кметът на Община Русе З. Стефанова е издал оспорената заповед № РД-01-476, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във връзка с чл. 24г, ал. 1 ЗАвтП на ЕТ „НиСи - Н. Стоянов“ е отказано вписване в базата данни по чл. 24г, ал. 1 ЗАвтП, по отношение на МПС марка УАЗ с ДКН [рег. номер]. Заповедта е връчена на търговеца жалбоподател на 18 февруари 2025 год. Установено е от съда също така, че със заповед № РД-01-476 от 10 февруари 2025 год. на кмета на община Русе, е определен заместник - кметът З. Стефанова, да изпълнява функциите му по чл. 44, ал. 1, т. 1 - 16,18,19 ЗМСМА, с примерно изброени правомощия, но със задължението за съобразяване с представителната власт на органа. По делото е разпитано и вещото лице инж. Я. Г., изготвил приетата в административното производство експертиза, който е посочил, че наличието на редуктор с понижаваща и директна предавка може да понижи скоростта, но този редуктор позволява избирането на три типа управление, контролирано от водача, но конструктивно е произведен до 110 км/ч. Изяснил е, че до изпитване на МПС с прикачените ремаркета, не се е стигнало поради непредставянето му от жалбоподателя и е изготвил становището си по документи, още повече, че такива за изменената скорост до 25 км/ч не са били представени, като всяко изменение се оторизира, сертифицира и вписва. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. От представените по делото доказателства, съдът е приел за установено, че видно от заповед № РД-01-476 от 10 февруари 2025 год., кметът на Община Русе на основание чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, е определил именно заместник-кмета З. Стефанова да изпълнява функциите на кмет в негово отсъствие за периода от 11 февруари 2025 год. до 17 февруари 2025 год. С оглед възможността по чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, заместник-кметът на общината е имал право да издаде оспорената заповед. В случая не е била налице хипотезата на делегиране на правомощия от страна на кмета на общината, а на заместване на титуляра от негов заместник, поради негово отсъствие. Въз основа на горното, съдът е достигнал до извода, че заповедта е издадена от компетентен орган в лицето на заместник-кмета на Община Русе. По отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. При формирането на този извод, съдът е посочил, че съгласно § 1, т. 57 от ДР на ЗАвтП, превоз на пътници с атракционна цел се извършва с моторни превозни средства от категория М2 или М3 или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 км/ч, предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници. В тази връзка, при извършената проверка на процесното МПС - УАЗ с рег. № [рег. номер] е установено, че същото не отговаря на дефинирани в разпоредбата на § 1, т. 57 от ДР на ЗАвтП критерии, а именно същото е категория М1 и развива максимална конструктивна скорост до 110 км/ч, която значително надвишава лимитативно определената в закона. Въз основа на горното съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него акт и е отхвърлил жалбата. Решението предмет на съдебен контрол е валидно и допустимо, но е неправилно. В правната теория и в съдебната практика се застъпва становището, че при липса на законоустановени критерии за нищожност, един административен акт следва да се приеме за такъв, тогава когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган. Акта е нищожен в случаите, когато страда от толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. АПК не съдържа класификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Посочените в чл. 146 АПК пороци на акта могат да обусловят както неговата унищожаемост, така и неговата нищожност, но за да се приеме, че е налице такава, тези пороци следва да бъдат от посоченото по-горе естество, т.е. да отговарят на изведения в съдебната практика и теория критерий за същественост. Разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК указва само правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да бъде извършена преценка, дали издателят на оспорената заповед № РД-01-519 от 14 февруари 2025 год. е разполагал с компетенсто да я издаде. Компетентността следва да се преценява по материя, по място и по степен. Със заповед № РД-01-476 от 10 февруари 2025 год., издадена на основание чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, кметът на Община Русе е оправомощил заместник - кмета З. Стефанова, да изпълнява изрично изброени негови правомощия за периода от 11 февруари 2025 год. до 17 февруари 2025 год. Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА предвижда, че кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник -кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. Според ал. 3 на същия законов текст в случаите по ал. 2, когато не е издадена заповед на кмета на общината, съответно от кмета на района, общинският съвет определя заместник-кмета, който да замества кмета на общината, съответно – кмета на района, до тяхното завръщане. Компетентността на всеки административен орган е нормативно и императивно определена. В някои случаи нормативните актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему лица, за определен период от време да упражняват предоставените му правомощия. Правомощието по чл. 24г, ал. 1 ЗАвтП за създаване и поддържане на база данни, в която да се вписват превозните средства и лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на общината, респ. и за постановяване на откази за вписване, е нормативно възложено на кмета на общината, поради което и с оглед чл. 39, ал. 2 ЗМСМА в случаите на неговото отсъствие, следва да се приеме, че същото ще се упражнява от определения да го замества заместник - кмет. Със заповедта, с която е определен да го замества заместник - кмет за периода на отсъствието от 11 февруари 2025 год. до 17 февруари 2025 год., обаче, са изброени конкретни функции, които да се упражняват от заместващото лице и произтичащите от тях правомощия. Сред изрично посочените не е включено правомощието по чл. 24г, ал. 1 ЗАвтП. Общото посочване в края на заповедта, че изброяването е примерно и заместника не е ограничен да се подписва навсякъде, където това е необходимо, като се съобразява с представителната власт на кмета по конкретните нормативни актове и прави това в интерес на Община Русе, не може да се тълкува в посока, че заместващото лице е определено да упражнява всички правомощия на кмета за този период. Това е така, защото предоставената компетентност не може да се тълкува разширително, а представителната власт на кмета по отношение юридическото лице Община Русе не е равнозначна на компетентност за издаване на административни актове. Поради това, следва да се приеме, че на заместник-кмета на Община Русе не е било валидно предоставено правомощие за произнасянето по чл. 24г ЗАвтП и издадената от него заповед е нищожна. Липсата на компетентност е един от най-тежките пороци, водещи до нищожност на административния акт, за наличието на който съдът следи служебно на основание чл. 168, ал. 1 АПК. Като е приел, че оспорената пред него заповед е валиден административен акт, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което заповед заповед № РД-01-519 от 14 февруари 2025 год. на заместник - кмета на Община Русе да се обяви за нищожна. С оглед констатираното основание по чл. 146, т. 1 АПК за недействителност на акта, настоящата инстанция не дължи произнасяне по останалите доводите изложени в касационната жалба. След като обяви оспореният административен акт за нищожен, делото във вид на преписка следа да се изпрати за ново произнасяне на кмета на Община Русе по заявление вх.№ 30-1929-2 от 09 юли 2024 год. подадено от Н. С. С. в качеството му на ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“, гр. Русе. При новото произнасяне кмета на Община Русе следва да съобрази както задължителните указания дадени в мотивите на настоящото решение, така също и всички доводи и аргументи изложени на Н. С. С. направени по време на съдебното производство и пред двете съдебни инстанции. По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на Н. С. С. в качеството му на ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“, гр. Русе следва да се присъди сумата от 35,79 евро, равняваща се на 70,00 лева. Това е сумата за заплатена държавна такса при обжалване на решението пред ВАС. Други разноски по делото не са направени и доказани.Тези разноски следва да се възложат в тежест на Община Русе. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,