Определение № 355 от 02.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1125/2022 г.

Производството е образувано по реда на чл.274 ал.2 ГПК, по частна жалба на П. С. Г., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на ПЕНИТА ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 85 от 02.03.2022 г. по в.ч.т.д.№ 103/2022 г. на АС – Пловдив. С обжалваното определение е обезсилено като недопустимо определение № 302 от 30.11.2021 г. по т.д.№ 1076/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора, оставено е без разглеждане искането на П. С. Г. в посоченото по-горе качество за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса за въззивното обжалване и е прекратено производството по искането. В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението, с което е приета липса на активна легитимация на жалбоподателя, е неправилно, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въз основа на които се моли за неговата отмяна. Излага се, че след като единият от двамата съдружници е починал, то единствен собственик на капитала на ПЕНИТА ООД е П. Г., а съгласно чл.147 ТЗ той може да представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Видно от досието на дружеството в ТРРЮЛНЦ, след като е станал едноличен собственик на капитала, П. Г. е приел да представлява и управлява дружеството лично, поради което СЗОС е бил сезиран надлежно от законен представител на ответното дружество и се е произнесъл с допустимо определение. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното: Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна – лице, по чиято частна жалба е постановено въззивното определение, и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК. Същата се преценява като нередовна, по следните съображения: След като въззивният съд е обезсилил първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване на решение № 45 от 30.07.2021 г. по т.д.№ 1076/2021 г. на СЗОС, това означава, че той е разгледал частната жалба и се е произнесъл съобразно правомощията си. Затова и частната жалба срещу въззивното определение има характер на частна касационна жалба и следва да отговаря и на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 и т.2 ГПК, като препис от нея и от приложенията й следва да се връчи на насрещните страни за писмен отговор, съгласно чл.276 ал.1 ГПК. Предвид изложеното, производството по настоящото дело следва да се прекрати и същото да се върне на Пловдивския апелативен съд за отстраняване на недостатъците на частната касационна жалба и провеждане на процедурата по нейното администриране, съобразно предвидения в ГПК ред. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение