Решение № 2564 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодека (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището на бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на К. А. М., гражданин на Сирия, чрез адвокат Л. Сръндев от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение № 25537 от 26.07.2025 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на К. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение № 11450/30.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл.75, ал. 1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУТ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания случай председателят на ДАБ е направил законносъобразен извод за липса на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, след като е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е отчел, че самият заявител е посочил в интервюто, че е напуснал Сирия заради войната в страната, като не са обективирани твърдения за нарушаване на основни човешки права или за осъществяването на съвкупност от действия, които водят до нарушаване на такива права, които по естеството си или повторяемост са достатъчно тежки, насочени лично към търсещия закрила и извършени от някой от субектите по чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Направен е извод, че изявленията на чуждестранния гражданин не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 – ал. 5 от ЗУБ. В оспорения съдебен акт са изложени подробни мотиви за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на К. А. М.. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на К. А. М. на хуманитарен статут, като е приел, че от страна на жалбоподателя няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Не се твърди и не се установява от бежанската история на чужденеца, че същият е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание в държавата си по произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Анализирайки бежанската история на К. А. М. от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, съгласно справки с вх. № ЦУ-1841/23.08.2025 г. и вх.№ ЦУ-1852/27.08.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал.1 т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт“. В оспореното решение са изложени подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т.ч. в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Фактите относно личната бежанска история на чужденеца са вярно установени и накратко се свеждат до следното: Молбата за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/ е подадена от чужденеца в Регистрационно приемателен център – гр.София на 25.07.2024 г. Поради липса на документи за самоличност, личните му данни са установени с декларация по чл. 30, ал. 1 т.3 от ЗУБ, в която чуждият гражданин е посочил, че е с имена К. А. М., роден на [дата]., в [населено място], Халеб, Сирия. Съставен е регистрационен лист № 7-3438380/Б38783 от 25.07.2024 г., в който е отразено, че чужденецът е [етническа принадлежност], [вероизповедание], неженен, като всички негови братя, сестри и родителите му се намират в Сирия. На 09.08.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е напуснал Сирия нелегално през месец юни 2024 г., и отишъл в Турция, където е останал един месец в гр. Орфа и след това в гр. Истанбул. Влязъл е нелегално в Република България на 11.07.2024 г. като е прескочил с помощта на стълба теленото заграждение. С помощта на трафикант е стигнал до гр. София където се е предал доброволно. Твърди, че не е служил в сирийската армия и че няма проблеми с официалната власт, армията или полицията в родината му. Заявява, че причината за напускане на Сирия е войната в страната, както и че би се върнал ако има мир и спокойствие. Правилно съставът на Административен съд София - град, след като е съобразил събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл.8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на К. А. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал .5 от ЗУБ. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и представената от кандидата за бежанец история, първоинстанционният съд е направил правилен, логичен и обоснован извод за липсата на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Този извод се потвърждава както от личната бежанска история на лицето търсещо закрила, така и от публично достъпната на сайта: https://www.euaa.europa.eu/country-guidance-syria съвместна оценка на държавите членки на ЕС на ситуацията в страната на произход, във връзка с приложимото международно и европейско законодателство за международна защита изготвена под формата на „Насоки за страната Сирия“ (Country Guidance Syria). Оценката е актуализирана от Европейска Съюзна агенция за убежище (EUAA), съгласно чл.11 от Регламент (ЕС) 2021/2303 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 декември 2021, като според публикация от 02 декември 2025 г., в т.4.3. е посочено, че: „Не са докладвани актове на преследване срещу лица, които са избягали от военна служба или са дезертирали, докато са служили под администрацията на Асад, както и срещу дезертьори от сирийската армия на режима на Асад.“ (https://www.euaa.europa.eu/country-guidance-syria/43-profiles-related-military-service. Данните от посочените източници са еднозначни и непротиворечиви, поради което не може да се приеме за основателно възражението на касатора за неправилна преценка на административния съд относно реалната ситуация с оглед актуалната обстановка в страната по произход на чуждия гражданин. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Неоснователно е релевираното от касатора възражение в тази връзка. Правилно съдът е приел, че от страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съдът правилно е съобразил разликата между чл. 9, т. 1 и 2 ЗУБ и чл. 15, б. „а“ и „б"“от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство и чл. 9, т. 3 ЗУБ и чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност - в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във всички случаи. За приложението на тази хипотеза е необходима конкретна преценка за всеки отделен случай, което е извършено от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо търсещия закрила. В този смисъл обосновани са изводите на първоинстанционния съд за липсата на материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че чуждият гражданин не твърди, че е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗУБ. С оглед установените правно релевантни факти, правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут предвидени в чл.9, ал. 1, т.3 от ЗУБ, в това число при прилагане на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква /в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съвкупната преценка на данните от приобщените по делото доказателства, в това число приложените по делото справки относно състоянието на сигурността, политическата и икономическата ситуацията в държавата по произход на чуждия гражданин, не налага извод за безогледно насилие в тази държава по смисъла на чл. 9, ал. 1, т.3 от ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Обратно на твърденията на касатора, съдът е извършил индивидуална преценка на риска от връщане, в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ., след като е съобразил, личната бежанска история на жалбоподателя, в контекста на състоянието на сигурността в конкретни райони, между които и района на Халеб, както и политическата и икономическа обстановка в страната по произход на търсещия убежище. От една страна самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Според конкретната бежанска история няма данни, сочещи на основателни опасения от преследване на търсещия убежище, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Жалбоподателят изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От друга страна, съдът е взел предвид информацията съдържаща се в приложените по делото справки на дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно сигурността и политическата и икономическа обстановка в страната по произход на търсещия убежище, включително посочената в информация съдържаща се в бюлетин на Върховния комисариат на бежанците на ООН, от 02.01.02026 г., от която не се установява наличие на вътрешен въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на търсещия убежище, в страната му на произход. С оглед състоянието на сигурността, политическата и икономическата ситуацията в Сирия, е видно, че към 27.03.2025 г. около 371 900 души са се завърнали в страната през съседни държави от началото на декември 2024 г., а 926 000 души, които до този момент са били разселени в Сирия се завръщат по домовете си. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя не съдържа данни, сочещи на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по отношение на него не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,