Определение № 60163 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 276062 от 26.04.2021 г. на Н. Д. И., чрез адв. С. Б. от АК – П., за отмяна на влязлото в сила Решение № 911 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 1362/2017 г. на ОС – Пловдив, с което е потвърдено Решение № 1124 от 12.04.2017 г. по гр.д. № 14958/2016 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Ответната страна - [община], представлявана от кмета – З. Д., чрез гл. юрисконсулт Д. К., изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С решението, чиято отмяна се иска, съставът на ОС – Пловдив като е потвърдил първоинстанционното Решение № 1124/12.04.2017 г. по гр.д. № 14958/2016 г. по описа на РС – Пловдив, е отхвърлил предявения иск от ищеца Н. И., с правно основание по чл. 200 КТ, за осъждане на ответника да заплати сумите в размер на 60 000 лв./главница/ обезщетение за причинените му неимуществени вреди/болки и страдания/ в следствие на ексцес от настъпилата на 14.08.2006 г. трудова злополука изразяващ се в усложнение на заболяването и влошаване на здравословното състояние на дясното око, заедно със законната лихва върху сумата от установяване на ексцеса – 12.09.2016 г. до окончателното изплащане. В молбата за отмяна се твърди, че е налице нов факт - влязло в сила ЕР на НЕЛК № 0117/18.01.2021 г., с което са определение 30% трайна неработоспособност по повод трудовата злополука, твърди се също така, че за да постанови своето решение въззивният съд се е позовал на невлязло в сила ЕР на ТЕЛК от 22.03.2017 г., основания за отмяна на влялото в сила решение по чл. 301, ал.1, т.1 и т.3 ГПК Въззивното решение е влязло в сила на 20.04.2018 г, тъй като с Определение № 278/20.04.2018 г. по гр.д. № 3927/2017 г. на III – г.о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване Решение № 911/07.07.2017 г. по гр.д. № 1362/2017 г. по описа на ОС – Пловдив. Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице, а с оглед изложените в молбата за отмяна съображения, следва да се приеме, че поддържаните отменителни основания са тези по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което и срокът за подаването ѝ е посоченият в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК тримесечен срок, респективно едногодишен срок.Съобразно разпоредбата на чл. 305, ал.1 т.1 и т.3 ГПК молбата за отмяна следва да бъде депозирана в тримесечен срок, респективно едногодишен срок, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство респективно в едногодишен срок, когато влязлото в сила решение е основано на решение на държавно учреждение. В случая влязлото в сила ЕР на НЕЛК № 117/01.18.2021 г. е връчено на молителя с пощенско клеймо от 12.02.2021г. и за новите доказателства последният сочи, че е узнал на 12.02.2020 г., което обстоятелство се установява и от приложеното към делото заверено копие на пощенско клеймо адресирано от НЕЛК до молителя Н. И. Ето защо следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок, установен в разпоредбата на чл. 305, ал. 1 т. 1 и 3 ГПК, доколкото същият изтича на 12.05.2021, г., а молбата за отмяна е постъпила в РС – Пловдив на 26.04.2021 г. Молбата съдържа посочване на основания за отмяна на влязлото в сила решение, поради което следва да се допусне нейното разглеждане по същество от настоящата инстанция, като страните бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание. Предвид изложените съображения, съдът