Определение № 1415 от 20.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4895/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационни жалби срещу решение № 86/08.05.2025 г. по в. гр. д. № 381/2024 г. на АС – Бургас,с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД. Жалбоподателят Д. Б. Р., чрез процесуалния си представител, излага доводи за наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Излага съображения и за неправилност на въззивното решение, тъй като същото е необосновано и немотивирано. Жалбоподателите – В. В. В. и Е. Ц. В., чрез процесуалния си представител, поддържат че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излагат съображения за неправилност на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство – Ц. В. Г., чрез процесуалния си представител, в писмено становище излага съображения за неоснователност и да двете касационни жалби. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение, съдът като е потвърдил първоинстанционното решение № 118/02.02.2024 г. по гр.д. № 525/2023 г. на ОС – Бургас, е обявил за относително недействителен, на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на Ц. В. Г. договор от 18.09.2013г. за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 52, том X. peг. № 13438, дело № 2624/2013r. на нотариус С. А., peг. № 208 на Нотариалната камара с район на действие РС - Несебър (вх. № 7740, акт 40, том 25, дело № 4680/18.09.2013г. на СВ към РС-Несебър), по силата на който В. В. В. и Ц. В. В., действащи чрез пълномощник В. В., са продали на Д. Б. Р.,ОФИС, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор11538.502.69.15.3 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две,точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка, три/, разположен на първи и втори етажв СГРАДА с идентификатор 11538.502.69.15 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем,точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет/, изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет/, с адрес в [населено място], ГАРАЖ, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 11538.502.69.15.1 / единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка, едно/, разположен на партерния етаж в СГРАДА с идентификатор 11538.502.69.15 /. изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет/ с адрес в [населено място] и 150 /сто и петдесет/ кв.метра идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11538.502.69 /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет/, целият на площ съгласно актуалната към деня на прехвърлянето скица от 9444 кв.м.в [населено място], за нейната Ѕ идеална част от имотите. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 6029/21.08.2017г. по гр.дело № 12308/2015г. на ГС – София, В. е осъдена да заплати на Ц. Г. сумата от 98 668, 48 евро, като неизплатена част от заемна сума по договор от 07.06.2011г., ведно със законната лихва, както и сумата от 13 002,25 евро мораторна лихва за периода от 07.06.2014г. до 30.09.2015г. Прието е, че това вземане не е погасено чрез плащане от страна на длъжника и ищецът като носител на вземането е доказал качеството си на кредитор на ответницата. Приел е, че със сключения договор за покупко – продажба обективиран в нотариален акт № 52/18.09.2023г., том X., рег. № 13438, дело № 2624/2013г., В. В. се е разпоредила със своята Ѕ от имотите, с което е намалила имуществото си и по този начин е затруднила удовлетворяването на ищеца като кредитор.. Съдът е кредитирал показанията на съпругата на ищеца, като е отчел възможната заинтересованост на този свидетел, но е изтъкнал, че показанията ѝ може да се даде вяра, доколкото са последователни и конкретни и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, за това че приобретателят по процесната сделка е бил шофьор на Е. В., майка на ответницата. Свидетелката изрично е заявила, че на срещи, на които е ходела по повод на заема и уговорките за неговото връщане, Р. е присъствал, като в отделни случаи е носил и документи. Тези показания на свидетелката се покриват и от допуснатите обяснения на Д. Р. по реда на чл. 176 ГПК, като е посочил, че е познавал ответницата и нейната майка. Съдът е кредитирал и показанията на свидетеля С., който е посочил, че сем.В. са живяли в къщата поне до 2017г., т.е. много след сделката, което е индиция, че продажбата е извършена преди всичко, за да се намали имуществото на ответницата. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че е налице и субективния елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Съдът е приел, че по делото е установено дългогодишно познанство на страните по сделката, предхождащо сключването ѝ, отношенията на доверителност между купувача и семейството на продавачката, при които той присъства на деловите им разговори по повод заема, оставането на семейство В. в продадения имот дълго след продажбата. Съдът е приел, че са налице всички обективни и субективни елементи на предявения иск по чл. 135 ЗЗД. Приел е, че знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнаване, че има кредитор и с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при удовлетворяването си. Знанието на контрахента на длъжника за увреждане на кредитора се изразява в информираност, че продавачът му има неизплатени задължения и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора. За знанието като субективно отношение се съди по външно обективирани от страните по сделката действия – правни и фактически. Приел е, че в случая сделката е сключена между лица, между които има трайно дългогодишно познанство, основано на служебни и лични добри взаимоотношения и изградено взаимно доверие като купувачът Р. е присъствал на деловите разговори между длъжника и заемодателите и е бил наясно с наличието на дългове и съдебни дела на ответницата-длъжник. Прието е, че продавачът-длъжник на кредитора не е предал владението върху продаваните имоти на купувача поне няколко години след продажбата, което е необичайно за обикновените продажби. Съдът е приел, че от приетите по делото доказателства може да се направи извод, че ответникът – купувач е знаел към момента на сключване на процесната продажба, че ищецът е кредитор на продавача и като такъв може да предяви претенции, които да засегнат продаваните имоти. По изложените съображения въззивният съд е уважил предявения иск. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят - Д. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е съдът да приеме за доказана основна предпоставка за уважаване на предявения иск само въз основа на свидетелските показания на заинтересован свидетел, разпитан при условията на чл. 172 от ГПК без да са ангажирани други доказателства в същия смисъл по делото и за доказателствената стойност на свидетелските показания, дадени при условията на чл.172 ГПК? Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят В. В. В. и Е. Ц. В., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е съдът да приеме за доказана основна предпоставка за уважаване на предявения иск само въз основа на свидетелските показания на заинтересован свидетел, разпитан при условията на чл. 172 от ГПК без да са ангажирани други доказателства в същия смисъл по делото, допустимо ли е съдът да приеме свидетелски показания на свидетел,който не е възприел лично обстоятелствата, иизложени в него,които показания не кореспондират с останалите доказателства по делото.Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите идентични въпроси и на сочените от тях основания. На същите съдът е дал разрешение в съответствие с константната практика на ВКС. В същата, свързана с приложението на чл.172 ГПК Върховния касационен съд последователно е застъпвано разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. Съдът може да възприеме тези показания за достоверни само след задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, излагайки мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля, въпреки възможната му заинтересованост. Обжалваното решение е съобразено с горните правни разрешения. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания относно релевантните за спора факти. Прието е, че преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая - знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК. Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост или предубеденост от изхода на делото (роднините, настойника или попечителя на посочилата го страна, осиновителите, осиновените, тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, пълномощниците, посочени от техните доверители). Като възможни заинтересовани свидетели разпоредбата определя и всяко друго лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи, свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Както е изяснено в решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о., ГК, решение № 65/16.07.2010 г. по гр. дело № 4216/2008 г. на IV г. о. на ВКС, гласните доказателства, както и всички други, щом са допустими и относими, се ценят съвкупно с целия доказателствен материал по делото, по вътрешно убеждение и по правилата на логиката. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката (ден, нощ, виелица, дъжд и пр.), психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината. Именно при съобразяване с тази практика съдът е анализирал събраните по делото гласни доказателства и е достигнал до извод за основателността на предявения иск. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да бъдат заплатени разноски от Д. Р. в размер на 2556,46 евро, равностойност на 5000лева за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът