Определение № 3463 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 83/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С постановено по настоящето дело определение № 2557/ 21.05.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 926 от 09.08.2024 г. по гр.д.№ 66/ 2024 г., в частта му, с която Р. П. К. и Е. Ж. К. са осъдени да заплатят на Г. В. П. по 8 442 евро - обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на сключен между страните комисионен договор от 08.11.2011 г., със законната лихва от 10.02.2024 г. С молба вх.№ 10576/ 06.06.2025 г. ответниците Р. П. К. и Е. Ж. К. са поискали допълване на така постановеното определение в частта за разноските. Твърдят, че са поискали своевременно присъждане на такива в полза на ответницата и са представили доказателства за извършването им, като и че ответникът е защитаван при условията на чл.38 ал.2 ЗА и своевременно е поискано определяне на възнаграждение за адвоката му и присъждането му. Молят определението да бъде допълнено в частта за разноските като исканията им бъдат уважени. Ответната страна Г. П. оспорва молбата. Поддържа, че на защитавалата ответника при условията на чл.38 ЗА адвокат Т. не следва да се определя и присъжда възнаграждение, тъй като нито е посочила при коя от предпоставките по чл.38 ал.1 т.3 ЗА оказва безплатна помощ, нито е доказала наличието на някоя от тези предпоставки. По отношение на платеното от ответницата възнаграждение прави възражение за прекомерност, като поддържа, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет може да служи само за ориентир. Оспорва въобще дължимостта на разноските като заявява, че подадената от ответниците насрещна касационна жалба е оставена без разглеждане. Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна. Всяка от страните по делото е подала касационна жалба, като тази на ответниците е насрещна. С определението, чието допълване се иска, касационната жалба на ищеца не е допусната до разглеждане, съответно не е разгледана и насрещната касационна жалба на ответниците. При тези условия всяка от страните има право на разноски не по своята касационна жалба, а за защита срещу жалбата на другата страна. Видно от представените към отговора на касационната жалба писмени доказателства, ответницата К. е заплатила на адвокат Ч. възнаграждение за касационното производство в размер 5 680 лв с ДДС, като в договора за правна защита и съдействие е конкретизирано, че от тази сума 974 лв е за подаване на молба по чл.282 ГПК; 2 373 лв е за изготвяне на отговор срещу касационната жалба и 2 373 лв за изготвяне на насрещна касационна жалба. За последното възнаграждение не се дължи – насрещната касационна жалба не е разгледана и ответницата няма право на тези разноски, право на разноски би имал ищецът, ако е подал отговор срещу насрещната жалба и е доказал извършването им. Право на разноски не възниква за ответницата К. и за договореното и платено възнаграждение 934 лв за молба по чл.282 ГПК – спирането на изпълнението на въззивното решение е било необосновано, видно от обстоятелството, че внесената като обезпечение сума е била дължима на ищеца и вече е преведена по негова банкова сметка по изрично искане на ответниците. Затова Р. К. има право само на разноските, сторени за отговор срещу касационната жалба на ищеца, които възлизат на 2 373 лв с ДДС. Основателно е обаче възражението на ищеца за прекомерност на това възнаграждение както и доводът му, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не урежда минимални ставки на възнагражденията. С решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/ 22 е прието, че нормите на Наредбата противоречат на правото на ЕС и на националния съд е указано да откаже да приложи тази правна уредба, включително когато предвидените минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При присъждане на разноски, съставляващи платено адвокатско възнаграждение за защита в граждански процес, съдът взема предвид видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Като съобразява обстоятелството, че спорът пред касационния съд касае само един иск срещу ответницата К. с цена 8 442 евро и че този спор не изисква разрешаване на въпроси от съществено значение, съдът намира за адекватно на осъществената защита на ответницата възнаграждение в размер 1 800 лв с ДДС, за разликата искането за допълване на определението е неоснователно. Изцяло неоснователно е искането за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ на ответника адвокат Х. Т.. Както основателно поддържа ищецът, тя не е посочила при коя от предпоставките на т.3 на ал.1 на чл.38 от ЗА оказва безплатната помощ, а това е достатъчно основание да се откаже присъждане на възнаграждение. Принципът е, че адвокатските услуги са възмездни, изключение е те да се оказват без заплащане, поради което страната следва да посочи конкретното основание за това. По изложените съображения съдът