Решение № 1641 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3798/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Бургас, подадена чрез процесуален представител, гл. юрк. Тодорова, срещу Решение № 1608 от 19.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2018 по описа на Административния съд – Бургас за 2024 г., с което е обявена за нищожна, по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас в частта „...за средните и едри породи и...“, приета с Решение на Общински съвет – Бургас по т. 5 от Протокол № 22 от 31.03.2005 г., изм. с Решение на Общински съвет – Бургас по Протокол № 24/17.09.2009 г., изм. с Решение на Общински съвет – Бургас по Протокол № 34 от 20 и 26.05.2010 година. Касационният жалбоподател се оплаква, че съдебното решение, предмет на контрол, е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас – не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, участвала в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 185 и сл. АПК, по протест от Д. Христов – прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас против чл. 33, ал. 2 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас ( наричана за краткост по-долу Наредбата), приета с Решение на Общински съвет – Бургас по т. 5 от Протокол № 22/31.03.2005 г., в частта на разпоредбата „...за средните и едри породи и...“. Административният съд е установил, че оспорената част от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредбата е приета с Решение на Общински съвет – Бургас по Протокол № 34 от негово заседание, проведено на 20.05.2010 г. и 26.05.2010 г. (л. 120-141 от първоинстанционното дело). От правна страна, съдът е приел, че със спорния текст от наредбата са уредени обществени отношения, които не са от местно значение, и които вече са уредени на законово ниво- чл. 177, ал. 3 ЗВМД. Съдът е посочил също така, че с оспорения текст от наредбата се дописва законовата норма и се преуреждат обществени отношения, регулирани със закон. Съдът е посочил също така, че липсата на законова делегация води до липсата на материална компетентност на органа да приеме съответните разпоредби, което ги опорочава до степен на нищожност. По тези съображения, административният съд е прогласил нищожността на оспорения текст от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, приета с Решение на Общински съвет – Бургас по т. 5 от Протокол № 22 от 31.03.2005 г., изм. с Решение на Общински съвет – Бургас по Протокол № 24/17.09.2009 г., изм. с Решение на Общински съвет – Бургас по Протокол № 34 от 20 и 26.05.2010 година. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Касационният съдебен състав напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, мотивирали обжалвания резултат, което прави ненужно повтарянето им, а на осн. чл. 221, ал. 2, изречение второ in fine, следва да потвърди решението със същите съображения. Правилна е преценката на административния съд, че приложимият закон в случая е Закона за ветеринарномедицинската дейност. В чл.178 от него законодателят е предоставил правомощие на кметовете на общи, райони и кметства да организират контрола за спазване изискванията по чл. 172, т. 1 и 2, чл. 173, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 и 4. Член 172, т. 1 и 2 гласят, че собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация, да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни. Член 173, т.1 гласи, че собствениците на кучета са длъжни при извеждането им да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи. Член 177, ал. 1, т. 3 и 4 гласи, че се забранява извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник, разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначениот общините със забранителни знаци. От горецитираните разпоредби следва, че на кметовете на общини, райони и кметство е предоставено правомощието да организират контрола за спазването от собствениците на домашни любимци, в това число и на кучета, на задълженията и забраните, произтичащи от нормите на чл. 172, т. 1 и 2, чл. 173, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 и 4., но не е делегирано правомощие за общинските съвети да приемат норми, създаващи задължения и забрани във връзка с предвидените в ЗВМД. Правилен е решаващият извод на административния съд, че оспореният текст от чл. 33, ал. 2 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас е приет от некомпетентен орган, който няма компетентността да урежда обществени отношения, които вече са уреден със закон. На основание гореизложеното, настоящият съдебен състав преценява, че при постановяване на обжалвания съдебен акт, административният съд не е допуснал посоченото от касатора нарушение по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Разноски не са претендирани от ответната страна, поради което въпросът за присъждането им не се обсъжда. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия