Определение № 12899 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11859/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Величкова, Г. Василев, Д. Георгиева, И. Георгиева, И. Райнов, И. Георгиев, Й. Найденова, М. Величкова, П. Величкова, С. Асенов, С. Василева, С. Георгиев, Т. Младенова и Т. Величкова, всички чрез процесуален представител срещу Определение № 10270/23.11.2023 г. по адм.д. 11161/2023г. на Административен съд София-град, с което е оставено без разглеждане искането им за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № СОА23-РД07-794/09.11.2023 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 89, ал. 5 от ЗГР и чл. 126, ал. 5 и сл. от Наредба № РД-02-20-9/21. 05. 2021 г. за функциониране на Единната система за гражданската регистрация, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството адресът в гр. София, ул. „Христо Станишев“ 114 е заличен от списъка с адреси, определени с Приложение № 19 от Заповед № РД-09-1467/ 31. 08. 2021 г. на кмета на Столична община за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси. Частните жалбоподатели считат, че обжалваното определение е неправилно по съображения, които се квалифицират като такива за съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите излагат подробни съображения, че макар заповедта да не съдържа изричен текст за допускане на предварително изпълнение, в текста смислово са разпоредени действия по изпълнението на акта. Молят обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на АССГ за произнасяне. Претендират разноски. Ответникът - Кметът на Столична община не взема становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АССГ е установил, че не е издадено разпореждане с правно основание чл.60, ал.1 от АПК, с което да е допуснато предварително изпълнение на административния акт. Отчел е, че обжалваната заповед е издадена на основание чл. 89, ал. 5 от ЗГР и чл. 126, ал. 5 и сл. от Наредба № РД-02-20-9/ 21. 05. 2021 г. за функциониране на Единната система за гражданската регистрация, като предварително изпълнение не е предвидено и по силата на закона. Определението е правилно. Г. Великова, Г. Василев, Д. Георгиева, И. Георгиева, И. Райнов, И. Георгиев, Й. Найденова, М. Величкова, П. Величкова, С. Асенов, С. Василева, С. Георгиев, Т. Младенова и Т. Величкова са оспорили пред съда и са поискали спиране/отмяна на предварителното изпълнение на Заповед № СОА23-РД07-794/09.11.2023 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 89, ал. 5 от ЗГР и чл. 126, ал. 5 и сл. от Наредба № РД-02-20-9/21. 05. 2021г. за функциониране на Единната система за гражданската регистрация, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредбата/ адресът в гр. София, ул. „Христо Станишев“ 114, за сгради, попадащи в поземлен имот с идентификатор 68134.508.1379, съгласно КККР, е заличен от списъка с адреси, определени с Приложение № 19 от Заповед № РД-09-1467/31.08.2021г. на кмета на Столична община за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси. Никоя от разпоредбите на закона не предвижда предварително изпълнение на заповедта. Изявление за допускане на предварително изпълнение съгласно чл.60 АПК липсва и в самата заповед. Действително, в т.1 от заповедта е възложено на кмета на район „Сердика“ да извърши необходимите действия, регламентирани с чл.126, ал.6, т.3 вр. чл.127, ал.2 и чл.132, т.2 от Наредбата, като разпореди на основание чл.133, вр.чл.132, т.2 от Наредбата на длъжностното лице, отговорно за териториално-селищното устройство в районната администрация в 3-дневен срок от издаване на заповедта да изготви съобщение за закриване на адрес, което да бъде изпратено незабавно след съставянето на ТЗ ГРАО. Независимо, че решаващият съд не е уточнил с какво искане е сезиран - дали с жалба срещу акт, с който се допуска предварително изпълнение (акт по чл. 60 АПК) или се иска спиране на влязло в сила разпореждане за предварително изпълнение (по реда на чл. 166 АПК) изводът му, че искането за отмяната на разпореденото предварително изпълнение/спиране на предварителното изпълнение е без предмет, е правилен. Общото правило в административния процес е, че оспорването спира изпълнението на административния акт (чл. 166, ал. 1 АПК). В чл. 60 АПК е предвидена възможност за допускане на предварително изпълнение на административен акт, което става с разпореждане на органа издаващ акта. При всички случаи се касае за изричен акт и изрично волеизявление, а не за мълчалив акт или конклудентни действия. В случая липсва акт на кмета на Столична община, с който да се допуска предварително изпълнение на заповедта. Възлагането по т.II, с което e определено какво и от кого следва да се извърши, не е равнозначно на допускане на предварително изпълнение. Липсата на изричен акт за допускане на предварителното изпълнение, прави обжалването на разпореждане за допускане на предварително изпълнение, съответно искането то да бъде отменено, без предмет и съответно недопустимо. При липсата на допуснато предварително изпълнение, заповедта не е влязла в сила и към нейното изпълнение не може да се пристъпи. При нормативно установеното суспензивно действие на подадената жалба, оспорващият има интерес да иска спиране на изпълнението от съда само тогава, когато е налице допуснато с влязло в сила разпореждане на органа или по силата на нормативно предвиждане предварително такова, а в случая, както се отбеляза по-горе такова липсва. Изложените в жалбата съображения, че заличаването на адреса вече е отбелязано в системата за гражданска регистрация също не означава, че е допуснато предварително изпълнение на акта, което следва да бъде спряно. Защитата срещу това действие е по ред, различен от този на чл. 60 или чл. 166 АПК. Обжалваното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Разноски на жалбоподателите не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение