Определение № 137 от 24.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 293/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от Гаранционен фонд, чрез редовно упълномощения му процесуален представител, с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 154/06.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2958/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд, I-4 състав решение № 262263/07.07.2022 г. по гр. д. № 11593/2017 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. Й. П. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.11, т.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 15 000 лв. и вместо това е осъден Гаранционен фонд да заплати на ищцата претендираното обезщетение от 15 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 13.11.2015 г. до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част. Срещу въззивното решение в преклузивния срок по чл.283 ГПК е подадена касационна жалба от Гаранционен фонд. Към молбата по чл.282, ал.2 ГПК са приложени доказателства за представено с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв. От счетоводна справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС, се установява, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят е депозирал обезпечение в размер на 15 000 лв. Предвид гореизложеното, съдът констатира, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на обжалваното от Гаранционен фонд въззивно решение № 154/06.02.2023 г. по в. гр. д. № 2958/2022 г. на Апелативен съд – София. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,