Определение № 6605 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Образувано е по частна жалба на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД, чрез адв. И. Николов от Софийска адвокатска колегия (САК) срещу определение № 393 от 10.04.2025 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка №КЗК-118/130/131/138/2025 г. С него е оставено без уважение искането на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД за изменение на решение № 246/06.03.2025 г. на КЗК по преписка №КЗК-118/130/131/138/2025 г. в частта за разноските по т. 7, т.11, т.15 и т.17 от диспозитива. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК. Претендира се неговата отмяна.

Ответникът - Обединение "Ню Вижън 5" не взима становище по частната жалба.

Ответникът - Обединение "Планет 9 Венчърс" не взима становище по частната жалба.

Ответникът - Обединение "Иновейшън-Акселерейс" не взима становище по частната жалба.

Ответникът - "Байена Венчърс" ДЗЗД не взима становище по частната жалба.

Ответникът - Обединение "Морнингсайд Хил II" не взима становище по частната жалба.

Ответникът - Обединение "Витоша Венчър Партнърс II" не взима становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 от ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 от ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Затова частната жалба подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение № 393 от 10.04.2025 г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-118/130/131/138/2025 г. в производство по чл. 217, ал. 4 във р. с ал. 2 от ЗОП е оставено без уважение искането на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД ("ФМФИБ" ЕАД) за изменено решение № 246/06.03.2025 г. на КЗК по преписка №КЗК-118/130/131/138/2025 г. в частта за разноските по т. 7, т.11, т.15 и т.17 от диспозитива. В т.7, т.11, т.15 и т.17 от диспозитива на решение № 246/06.03.2025 г. на основание чл. 215, ал. 2, т. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗОП и чл. 217, ал. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията:

7. ВЪЗЛАГА на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД с ЕИК 203740812 да заплати във връзка с жалба № ВХР-116/21.01.2025 г. на Обединение "Ню Вижън 5" разноски в размер на 9500 (девет хиляди и петстотин) лв., съставляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

11. ВЪЗЛАГА на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД с ЕИК 203740812 да заплати във връзка с жалба № ВХР-169/27.01.2025 г. на Обединение "Ню Вижън 5" разноски в размер на 9500 (девет хиляди и петстотин) лв., съставляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

15. ВЪЗЛАГА на Обединение "Планет 9 Венчърс" да заплати на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД с ЕИК 203740812 разноски в размер на 3000 (три хиляди) лв., съставляващи платено адвокатско възнаграждение.

17. ВЪЗЛАГА на Обединение "Иновейшън-Акселерейс" да заплати на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД с ЕИК 203740812 разноски в размер на 3000 (три хиляди) лв., съставляващи платено адвокатско възнаграждение.

За да постанови този резултат КЗК счела, че възложените разноски по т. 7, т. 11, т. 15 и т. 17 от диспозитива на решение № 246/06.03.2025 г. са определени правилно и законосъобразно. Посочила, че възнаграждението на адвокатите на страните в производството по ЗОП не следва да се обвързва с прогнозната стойност на поръчката, а с реално престираните усилия и време. КЗК приела, че справедливо е да намали поисканото адвокатското възнаграждение от Обединение "Ню Вижън 5" от 15 000 лв. в размер на 5000 лв., като е отчела фактическата и правна сложност на казуса, както и положените от процесуалния му представител усилия и извършени действия в производството, а претендираното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на "ФМФИБ" ЕАД дължими от страна на Обединение "Планет 9 Венчърс" и Обединение "Иновейшън-Акселерейс", правилно е намален на 3000 лв.

Обжалваното определение е правилно.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на КЗК в обжалваното определение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът препраща към мотивите на КЗК.

С частната жалба неоснователно се твърди, че КЗК е изпаднала в противоречие със собствените си мотиви. Съобразно разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава Двадесет и седма от ЗОП и при условията и по реда на чл. 143 от АПК.

С обжалваното определение КЗК е намалила разноските за адвокатското възнаграждение при съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на спора, като е изложила подробни мотиви за това. Изводите на КЗК в тази насока са правилни и съобразени с нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Обоснован е и извода на Комисията, като е отчела доказателствата във връзка със заплатените адвокатски възнаграждения при съобразяване с § 2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения на адвокатската работа (Наредба №1).

Съдебната практика е безпротиворечива и последователна, че предметът на административните дела по ЗОП е извършване на проверка на законосъобразността на административния акт (на КЗК и на възложителя), а не преценка на стойностното изражение на обществената поръчка и затова не е налице определен материален интерес. В този смисъл са: определение № 8015/23.09.2022 г. по адм. дело № 8166/2022 г., определение № 2534/17.03.2022 г. по адм. дело № 12284/2021 г., решение № 12788/15.12.2021 г. по адм. дело № 11148/2020 г., решение № 10108/06.10.2021 г. по адм. дело № 8095/2021 г., определение № 7416/18.06.2021 г. по адм. дело № 13339/2020 г., определение № 314/12.01.2021 г. по адм. дело № 13266/2020 г., определение № 10821/11.09.2017 г. и други.

Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1, в производства по обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител по ЗОП възнаграждението се определя съобразно ал. 1 от Наредба №1 (установяващ размерите на дължимо възнаграждение по административни дела с материален интерес) върху прогнозната стойност; в останалите случаи на обжалване на решения на възложителя – 1500 лв. Този текст следва да се тълкува във връзка с приложението на чл. 1 от Наредба №1, който указва, че размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в наредбата минимален размер за съответния вид помощ.

По арг. от чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима на осн. чл. 144 от АПК действителната правна и фактическа сложност на преписката не се преценява като механичен сбор, методика или алгоритъм, каквото е твърдението на частния жалбоподател. Изчислението на минималното адвокатско възнаграждение в зависимост от прогнозната стойност на обществената поръчка, а не в зависимост от вида на делото и извършените по него процесуални действия, противоречи на чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, според който размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Това изискване следва да се прилага и при определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Същевременно преценката сложността на спора се извършва от Комисията, а не от страните, като последните имат процесуална възможност единствено да поискат намаляване на евентуално присъдилите разноски. В тази връзка КЗК е отчел направеното в срок възражение за прекомерност на разноските и е изложил обосновани мотиви, поотделно за всяка страна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,