Решение № 765 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. Б., от [населено място], община Търговище, подадена чрез процесуален представител – адвокат П. Петков от Адвокатска колегия гр.Шумен против решение № 518 от 25 март 2025 год., постановено по адм. дело № 590/2024 год. по описа на Административен съд гр. Търговище. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване се твърди липсва на мотиви относно възражението на жалбоподателката, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на чл. 26 АПК, тъй като административният орган не е уведомил заинтересованата страна за започналото административно производство. В тази връзка се твърди, че посоченото нарушение е съществено, тъй като оспорващото лице е лишено от право на защита в административното производство - не му е дадена възможност да участва в същото. Твърди се също, че не е отчетено обстоятелството, че жалбоподателката не е била уведомявана и за извършеното фактическо предаване на огнестрелното оръжие от наследодателя й - Р. Б., за което се сочи в обжалвания административен акт. Според касатора съдът неправилно е кредитирал и показанията на свидетеля И. И., служител в служба КОС – РУ, гр. Търговище. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени обжалваната заповед. Претендират се и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба – началникът на Районно управление гр. Търговище към Областна дирекция на МВР гр. Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. В. Б. срещу заповед № 1993з-241 от 01 октомври 2024 год., издадена от впд началник на РУ гр. Търговище, с която на основание чл. 213, ал. 5, във вр. с ал. 2 и ал. 1, пр. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), е наредено отнемане в полза на държавата от жалбоподателката, като наследница на Р. А. Б., на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал. 12, с фаб. № К381098. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил следното: Не е спорно между страните, че към деня на своята смърт – 01 юни 2017 год., Р. А. Б. е бил собственик на дългоцевно огнестрелно оръжие - помпа „Мосберг 500А“, кал. 12, с фаб. № К381098, както и че същият е притежавал Разрешение за съхранение № 111 от 09 февруари 2012 год. и Разрешение за носене и употреба № Т048427 от 02 март 2012 год. на дългоцевно огнестрелно оръжие - помпа „Мосберг 500А“, кал. 12, с фаб. № К381098, издадени от Началника на РУ гр. Търговище, със срок на валидност до 01 март 2017 год. На 23 януари 2017 год. Р. Б. се е явил пред служителя на „КОС“ към РУ гр. Търговище – мл. инспектор И. И. и с предавателно-приемателен протокол с рег. № 1993р-1577 от 23 януари 2017 год. е предал оръжието - дългоцевна пушка „Мосберг 500А“, кал. 12, с фаб. № К381098, с дължина на цевта 46 см. От удостоверение за наследници с изх. № 6234/09.06.2017 г. е установено, че Д. Б. е съпруга на Р. Б. и наследник на последния, както и че същият е починал на 01 юни 2017 год. На 21 юни 2017 год. е било обявено саморъчното завещание на Р. Б., съгласно което същият завещава всичко което притежава на съпругата си, за което е бил съставен и протокол с рег. № 8032, д. № 6 от 21 юни 2017 год. С уведомление с рег. № 199300-5505 от 12 юли 2017 год. до началника на РУ гр.Търговище, Д. Б. е уведомила, че е продала наследените от съпруга си Р. Б. оръжия, а именно: 1бр. ловна карабина Щаер-Манлихер, калибър 9.3х64,№ 51416; 1бр. ловна пушка, надцевка SKL -700, калибър 12,№ IF 727171; 1бр. ловна пушка, надцевка, комб. Вьоре, калибър 16/243Win; 1бр. ловна карабина Велзер, калибър 9.3х62, № V-13340. На 21 май 2024 год. е изготвена докладна записка с рег. № 1993-10084 от началника на РУ гр. Търговище, с която същия е уведомен, че в едногодишния срок от доброволното предаване на дългоцевно огнестрелно оръжие - помпа „Мосберг 500А“, кал. 12, с фаб. № К381098, както собственика на последното, така и неговите наследници не са поискали прехвърляне на собствеността. На 15 юли 2024 год. на Д. Б. е връчено Писмо с рег. № 199300-7030 от 11 юли 2024 год. на началник РУ - Търговище, с което е уведомена, че на основание чл. 26 от АПК, в РУ гр. Търговище е започнало административно производство на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ за отнемане в полза на държавата на наследеното от нея огнестрелно оръжие, предадено на съхранение в РУ - Търговище - дългоцевно огнестрелно оръжие - помпа „Мосберг 500А“, кал. 12, с фаб. №К381098. Със същото писмо на Браун е предоставена и възможност за възражения в седемдневен срок. На 17 юли 2024 год. със Заявление с рег. №УРИ 199300-7316 до началника РУ гр. Търговище, Д. Б. е заявила, че като наследник по закон желае на основание чл. 50 ЗОБВВПИ да получи собствената на наследодателя й Р. Б. дългоцевно огнестрелно оръжие - помпа „Мосберг 500А“. С Писмо рег. № УРИ199300-7765 от 26 юли 2024 год. на началника РУ - Търговище, Д. Б. е била уведомена, че поради изтичане на едногодишния срок по чл. 213, ал. 2, във вр. ал. 1 ЗОБВВПИ, считано от датата на изтичане Разрешението на съпруга й № 111 от 09 февруари 2012 год. – 01 март 2017 год., както и на срока по чл. 50, ал. 4 ЗОБВВПИ - 14-дневен от приемане на наследството, заявлението й не се уважава, като ще се издаде Заповед по чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. На 01 октомври 2024 год. началникът на РУ гр. Търговище, е издал оспорената Заповед № 1993з-241, с която на основание чл. 213, ал. 5, във връзка с ал. 2 и ал. 1, пр.2 ЗОБВВПИ, е наредено отнемане в полза на държавата от Д. Б., като наследница на Р. Б., на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие - помпа „Мосберг 500А“, кал. 12, с фаб. № К381098. В същата е било отразено, че в срока по чл. 50, ал. 4 ЗОБВВПИ - 14-дневен от приемане на наследството, никой от наследниците не е поискал издаване на разрешение за придобиване на описаното огнестрелно оръжие. Посочено е също така и изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 213, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 ЗОБВВПИ, считано от 01 март 2017 год. - срока на Разрешението за съхранение, носене и употреба на процесното оръжие, в който собственикът е могъл да прехвърли правото на собственост върху огнестрелното оръжие на лице, получило разрешение за придобиване или да подаде заявление за издаване на съответното разрешение. Заповедта е била връчена на Д. Б. на 03 октомври 2024 год. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е формулирал извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради което и отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящата касационна инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочване на фактически и правни основния за издаването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да го преповтаря. Неоснователно е релевираното в касационната жалба възражение, че жалбоподателката не е била уведомена от органа за започване на административното производство, като по този начин е била лишена от възможност да изложи позицията си. Безспорно е, че съгласно чл. 26, ал. 1 АПК органът е длъжен да уведоми заинтересованите лица за започване на административното производство. Спазването на изискването на цитираната норма е от значение за надлежното упражняване на правото на защита на засегнатия субект в административната процедура. Тази разпоредба е гаранция, че органът ще постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като обсъди възраженията на заинтересованите лица, т.е. тя е гаранция за законосъобразността на постановения акт. В случая, административният орган е уведомил с нарочно писмо рег. № 199300-7030 от 11 юли 2024 год. Д. Б. за започване на административното производство за отнемане на оръжието, като е дал възможност за възражения и разяснения. Видно от данни по административната преписка, Браун се е възползвала от дадената й възможност, като в срока по чл. 34, ал. 3 АПК е подала такова с рег. № 199300-7316 от 17 юли 2024 год., с което е заявила, че желае на основание чл. 50 ЗОБВВПИ да придобие собствеността на наследодателя й върху процесното оръжие. Съобразно задължението, въведено с разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ, при наследяване на изделията по ал. 1 - 3 наследникът в 14-дневен срок от приемане на наследството подава писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния си адрес за издаване на разрешение за придобиване. В случая безспорно липсват доказателства, както и не се твърди, такива действия да се предприемани в срока по чл. 50, ал. 4 ЗОБВВПИ от страна на законната наследница Д. Б.. Видно и от приложените по делото Разрешения, издадени на оспорващата Браун, същите нямат за предмет съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал. 12, с фаб. № К381098. Следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че не е спазено изискването за уведомяване на засегнатото лице за образуваното административно производство, същото не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила в конкретния случай, доколкото неуведомяването на адресата за проведеното административно производство не би повлияло върху съдържанието на акта и не би променило обективирания в заповедта на административния орган правен резултат. Нарушението попада в обхвата на чл. 146, т. 3 АПК само, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В този смисъл порокът е съществен, ако е ограничил правото на лицето да представи обяснения или възражения и да ангажира доказателства, които са от значение за произнасянето на административния орган и чието наличие по преписката би довело до друг изход на производството. В съответствие с нормативната уредба и данните по дело настоящата касационна инстанция приема за правилен извода на съда и на административният орган за осъществяване на елементите от фактическия състав на приложената от органа материалноправна норма - чл. 213, ал. 5, във вр. с чл. 213, ал. 2 и ал. 1 ЗОБВВПИ. Законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и отчитайки повишената степен на опасност, свързана със съхранението, притежаването и употребата на огнестрелни оръжия, е направил пряка и императивна нормативна връзка между настъпването на определени обстоятелства и несбъдването на определени условия, на които лицето трябва да отговаря. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ. Или препращането към тази разпоредба не се отнася до материалноправните предпоставки, а визира компетентния орган - органът, издал разрешението. Правната последица, настъпваща при реализиране хипотезата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, законодателят е свързал с конкретни срокове и препращането към алинея 2 е само досежно определените в тази разпоредба преклузивни срокове. В случая релевантният едногодишен срок за прехвърляне на собствеността е започнал да тече от 23 януари 2017 год., когато с предавателно-приемателен протокол оръжието е иззето. Съдържанието на предписанието по чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ не се изчерпва с предприемане на действия, а с настъпил прехвърлителен ефект, доказателствената тежест за установяването на който носи оспорващото лице. За да е изпълнено предотвратяващо конфискуването условие, следва фактическият състав по прехвърлянето на собствеността да е своевременно завършен, доказателства за което в случая не са налице. Бездействието на лицето в контекста на чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ има за последица правомерно разпоредената от компетентния орган конфискация. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че към 23 януари 2017 год. Д. Б. не е знаела за предаването на огнестрелното оръжие, собственост на наследодателя й, то с оглед показанията на свидетеля И. И. – мл. инспектор в служба КОС на РУ гр. Търговище, с подаването на уведомлението й с вх. № 199300-5505 от 12 юли 2017 год., същата е била уведомена за едногодишния срок по чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ, като е изразила волеизявление, че ще потърси фирма, на която да го продаде. Като е достигнал до извод, че към датата на издаване на оспорената заповед № 1993з-241 от 01 октомври 2024 год., жалбоподателката не е упражнила правото си нито в срока по чл. 50, ал. 4 ЗОБВВПИ, нито се е разпоредила с него по реда и в сроковете по чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ, съдът правилно е приел издадената заповед за законосъобразна. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е определил приложимия материален закон, като е съобразил относимата правна норма досежно сроковете за упражняване на субективните права, предмет на регламентация с оспорената заповед. Като е преценил всички събрани по делото доказателства, съдът е направил обосновани фактически изводи и ги е подвел под правилната правна норма. Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода на правният спор, такива не се следват. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,