Определение № 186 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3389/2013 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 9709/23.Х.2013 г. на Т. сдружение „Б.” със седалище и адрес на управление в [населено място] махала, община [населено място], област П., подадена в качеството му на ответник по касация в прекратеното с определение № 281/3.Х.2013 г. по настоящето дело пр-во по чл. 288 ГПК, в която се претендира допълването му с присъждане на направени в същото съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 500 лв., която била реално заплатена като възнаграждение за един негов адвокат. Ответното по тази молба събирателно д-во „Г.-Ф. &” О. със седалище и адрес на управление в [населено място], област П., не е ангажирало становище на свой представител по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази, че влязлото в сила определение за прекратяване на касационното пр-во по чл. 288 ГПК по настоящето дело, датиращо от 3.Х.2013 г. е подлежало на обжалване пред друг състав на ВКС и затова е било съобщено на настоящия молител на датата 21.Х.2013 г., докато молбата за допълването му с присъждане на разноски е била подадена на 23.Х.2013 г., от надлежна страна по същото и, следователно, в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, намира, че същата ще следва да се преценява като процесуална допустима. Разгледана по същество молбата на Т. сдружение „Б.” от [населено място] е основателна. В своя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация Т. сдружение „Б.” изрично е поискало присъждане на разноски за касационното производство, прилагайки адвокатско пълномощно и договор за правна защитна и съдействие от 4 юли 2007 г., подписан между него и пловдивското адвокатско д-во „Г. и Сейменска”. Видно от пълномощното е, че упълномощени с него са били двама адвокати: Ж. Г. и М. Сейменска. Видно от договора е, че уговорения адвокатски хонорар е бил в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, както и че същият е бил реално изплатен на горепосочените двама адвокати. С определение № 281/3.Х.2013 г. постановено по настоящето дело е била оставена без разглеждане касационната жалба на събирателното д-во „Г.-Ф. &” и прекратено образуваното по нея касационно пр-во по чл. 288 ГПК. Съгласно чл. 71-във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение