Определение № 84 от 22.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 654/2018 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. на ВКС № 1630/18.02.2019 г., подадена от А. Г. С., чрез процесуалния му представител адв. З. Й., за изменение на решение № 316 от 13.02.2019 г., по т. д. № 654/2018 г. по описа на второ търговско отделение на ВКС, в частта за деловодните разноски. Изложените от молителя твърдения са, че с решението си, предмет на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, ВКС е пропуснал да се произнесе по цялото искане на страната за присъждане на деловодни разноски, включващо и разноските, направени във въззивното и първоинстанционното производство, а не само пред ВКС, които са присъдени. Ответната страна – „ МОДНА КЪЩА АЛ“ ЕООД, в срока по чл.248, ал.2 ГПК изразява становище за основателност на молбата. Ответникът – „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, не заявява становище в законоустановения срок. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.248 ГПК, намира: Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е подадена в рамките на установения в закона преклузивен срок от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна и следва да бъде уважена. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 316 от 13. 02. 2019 г., по т. д. № 654/2018 г. на второ търговско отделение на ВКС е отменено въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 342 от 30.11.2017 г., по въз. т. д. № 428/2017 г., в частта, с която е потвърдено решение на Старозагорския окръжен съд № 133 от 21. 04. 2017 г., по т. д. № 113/2016 г. за уважаване на предявения от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД срещу А. Г. С., като авалист, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.417, т.9 (ред. до изм. ДВ бр.102/2017 г.) за сумата от 19 040.27 евро - частично неизплатено парично задължение по запис на заповед № 84233 от 05.08.2008 г. в общ размер от 42 045 евро и при условията на чл.290, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД срещу А. Г. С., като солидарен длъжник с „ МОДНА КЪЩА АЛ” ЕООД, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 19 040.27 евро - частично неплатено парично задължение по запис на заповед от 05. 08. 2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29.04.15 г., до окончателното и изплащане, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 1342 от 30. 04.2015 г., по ч. гр. д. № 2125/2015 г. на Старозагорския районен съд. Преценявайки основателността на искането за присъждане на разноски в хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК, решаващият състав на ВКС, ТК е пропуснал да се произнесе по основателността му относно производствата пред Старозагорския окръжен съд и съответно пред Пловдивския апелативен съд, поради което молбата следва да бъде уважена, при съобразяване доказаните от молителя деловодни разходи и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК. Видно от представените по делото списъци по чл.80 ГПК ( л.178 ) и съответно (л.37) ГПК тези съдебно-деловодни разноски възлизат на сумите: 2 250 лв. - реално заплатено за производството пред Старозагорския окръжен съд и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение за един адвокат от 1 900 лв. (л.37) и 350 лева, реално внесен депозит за възложена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза (л.120); 2 645 лв. – реално заплатен за производство пред Пловдивския апелативен съд адвокатски хонорар за един адвокат в размер на 1900 лв. (л.10), неоспорен като прекомерен по чл.78, ал.5 ГПК и внесена по сметка на въззивния съд държавна такса от 745 лв. (38). Съобразено изложеното дава основание да се приеме, че общият размер на направените от А. Г. С., настоящ молител, съдебно-деловодните разноски за първата и за въззивната инстанции възлиза на общо на сумата 4895 лв., до който размер и искането му, основано на чл.248, ал.1 ГПК, се явява основателно. Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.248, ал.1 ГПК