Решение № 3828 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) гр.София, чрез юрисконсулт Николов, срещу решение № 28612/31.08.2025 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 1748/2025 година. С последното е обявена нищожността на Писмо с изх. № 53-00-157/22.01.2025 г. на директора на Областно пътно управление София, като съдът е приел, че в него е обективиран отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № РСПП-632/16.08.2017г. Преписката е изпратена на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за ново произнасяне по заявление вх. № 53-00-71/10.01.2025 г. от „ДМД Консултинг“ ООД при спазване на дадените от съда указания в двуседмичен срок от постъпването на преписката при органа. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 2 и т.3 АПК – недопустимост, а при условията на евентуалност неправилност на обжалваното съдебно решение. На първо място твърди, че оспореното писмо няма характеристиките на индивидуален административен акт, тъй като в него единствено се посочва, че въпросът е в компетенциите на Столична община. На следващо място, съдът без да установи местоположението на рекламното съоръжение, прогласил нищожността на писмото, без директорът на Областно пътно управление фактически да е отказвал издаването на исканото разрешение. По изложени подробни съображения прави искане за обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, „ДМД Консултинг“ ООД, представлявано от управителя П. М., чрез адв. Кацарски, оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмен отговор излага съображения за валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС гр. София е образувано по жалба на „ДМД Консултинг“ ООД, представлявано от управителя П. М., срещу Писмо с изх. № 53-00-157/22.01.2025 г. на директора на Областно пътно управление гр. София. Първоинстанционният съд е приел, че в писмото е обективиран отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № РСПП-632/16.08.2017 г. Съдът е мотивирал, че към момента на издаване на обжалваното писмо Управителният съвет на АПИ не е оправомощил директора на ОПУ гр.София да издава или да отказва издаването на разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжения, разположени на автомагистрали, скоростни пътища и републикански пътища I клас. Представеният протокол от 05.05.2025 г. не променя този извод, тъй като компетентност не може да бъде предоставена впоследствие. Така АССГ е мотивирал, че процесният отказ е издаден от некомпетентен орган. При извършена служебна проверка за допустимост на обжалваното съдебно решение съставът на ВАС приема, че същото е недопустимо, при следните изводи от правна страна: С Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП-632/16.08.2017 г. на началник Дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) на „ДМД Консултинг“ ООД е разрешено да експлоатира 1 брой рекламно съоръжение в обхвата на път I- 1, km 279+860 – дясно, с площ от 12 кв. м. Разрешението е със срок за валидност до 21.01.2025 г. Със заявление вх. № 53-00-71/10.01.2025 г. с приложени към него доказателства „ДМД Консултинг“ ООД е поискало преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата с № РСПП-632/16.08.2017 г. в обхвата на път I- 1, km 279+860 – дясно, с площ от 12 кв. м. С оспореното писмо директорът на ОПУ гр.София е посочил, че след направена справка в интернет платформата на Направление „Архитектура и геодезия“ е установено, че рекламно съоръжение на път I- 1, km 279+860 – дясно, с площ от 12 кв. м, с Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП-632/16.08.2017 г., попада в регулационните граници на с. Владая. Съгласно чл. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, издаването на разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение е от компетентността на Столична община. Към писмото има приложена снимка. При така установените факти АССГ недопустимо е приел, че писмото обективира отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № РСПП-632/16.08.2017 г. Напротив, писмото няма характеристиките нито на акт по чл.197 АПК, нито на акт по чл. 21, ал.1 АПК. С него единствено се посочва, че поставеното искане е от компетентността на Столична община. При констатация за компетентност на друг орган, настоящият е следвало да изпрати преписката по компетентност на този орган при приложение на чл. 31, ал.2 АПК. Това задължение не е изпълнено. Въпреки това, с писмото органът нито отказва издаване на исканото разрешение, нито отказва да образува производство по спора. Констатацията е единствено за компетентност на Столична община. В тази насока, липсата на предмет на съдебен контрол е основание за обезсилване на съдебния акт като недопустим. Писмото има уведомителен характер. Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.2 АПК когато органът започнал производството установи, че ИАА трябва да бъде издаден от друг орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява затова лицето инициирало производството. В случая оспореното писмо е част от производството по издаване на искания административен акт, като това писмо не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като съдът не е сезиран със спор за компетентност. Да се произнесе по същество означава съдът да разреши спор за компетентност, което е извън правомощията му в това производство, тъй като при евентуален такъв спор за компетентност между административните органи същият се разрешава по реда на чл. 19, ал. 1 АПК. В тази насока практиката на ВАС е непротиворечива. Предвид изложеното, след обезсилване на съдебния акт и прекратяване на производството по делото на основание чл. 159, т.1 АПК, преписката следва да се върне на директора на Областно пътно управление гр.София, който след като приема, че друг орган е компетентен да издаде поискания ИАА, следва да препрати преписката на този орган. А при спор за компетентност между административните органи, същият се разрешава по реда на чл. 19, ал. 1 АПК. Предвид изхода на спора, на ОПУ гр.София следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за две съдебни инстанции в размер на 200 евро общо, както и държавна такса за касационна инстанция в размер на 35,79 евро. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.3 АПК съставът на ВАС