Определение № 13 от 23.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1846/2018 г.

Производството е по чл.247 ГПК. Подадени са молби от всяка от страните в касационното производство – „Банка Пиреос България„ АД и „Посока ком„ООД, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното определение № 1/02.01.2019 г., с което и поради отказ от исковете на „ Банка Пиреос България„ АД против „Посока ком„ ООД, е ОБЕЗСИЛЕНО решение № 871 /12.04.2018 г. по т.д.№ 5900/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение от 04.09.2017г. по т.д.№ 4685/2013 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените срещу „Посока Ком” ООД, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, обективно съединени установителни искове, за установяване вземания на касатора против същото дружество, в размер на 191 087,96 евро- главница, 16 120,96 евро – възнаградителна лихва, 26 870,39 евро – неустойка за забава и 34,59 евро – разноски за застрахователна премия, на основание договор за кредит от 05.03.2008 г., изменен с анекси от 23.04.2009 г., 14.07.2010 г., 31.01.2011 г., 16.03.2011 г. и 29.06.2011 г., вкл. в частта им в която с горепосочените решения са присъдени разноски и Е ПРЕКРАТЕНО производството в тази му част, на основание чл.233 ГПК. Страните считат, че предмет на обезсилване ,с постановения диспозитив, следва да бъде и първоинстанционното решение, в частта му,с която СГС се е произнесъл по предявените от „Банка Пиреос България „ АД искове против „ Посока ком „ ООД. Предвид споделяното от страните единно становище за допусната очевидна фактическа грешка в посочения смисъл, предоставянето на право на отговор по молбата на всяка от тях, съгласно чл.247 ал.2 ГПК, не е необходимо. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Обезсилването, поради отказ от иска / единично число използвано и в самата разпоредба на чл.233 ГПК / е ограничено до този съдебен акт, който е предмет на висящото производство по обжалване, към момента на депозиране на отказа от иска. Обезсилването, като правна последица на отказа от иска, не е равнозначно на обезсилване на съдебния акт, поради порок на същия. В последния случай и в зависимост от порока и последиците му, респ. опорочаването на първоинстанционния акт, е допустима хипотеза на обезсилване на решенията и на двете инстанции – първа и въззивна / така „Коментар на новия ГПК„ Глава ІІІ, 3.11.6, „ Обявяване на нищожност и обезсилване на въззивни решения от ВКС„, Б. П., ИК „Труд и право„ 2008 г., /. Във всеки отделен случай на обезсилване, обаче, следва да се отчита правното основание за предприемането му. В случая, разглеждането на висящия все още спор / само в частта му по исковете срещу „Посока ком„ ООД / се прегражда от процесуалното действие на ищеца по отказ от исковете / главен и акцесорни спрямо същия ответник /, което практически препятства произнасяне по въззивната жалба на противната страна, без нейно волеизявление за оттегляне. Да се приеме,че обезсилването на въззивното решение, поради отказ от иска, не постига целения от ищеца резултат - непроизнасяне със сила на пресъдено нещо по предявения спор - означава да се приеме, че първоинстанционното решение продължава да съществува със статут на самостоятелно и пораждащо самостоятелни правни последици,независимо от обезсиленото въззивно решение, като се придадат на отказа от иска и допълнителните правни последици – в случая - на оттегляне на въззивната жалба, депозирана от противната страна, въпреки липсата на такова. Валидното и допустимо въззивно решение замества, а не допълва или съпътства първоинстанционното, поради което и с обезсилването му не се възстановява първоинстанционното решение със статута на неатакувано и влязло в сила. Упоменаването на първоинстанционните актове в постановявани по отказ от иска определения на състави на ВКС, вкл. настоящия / на които „Посока ком„ООД се позовава, прилагайки ги към молбата си /, е предприемано единствено за яснота и в повечето случаи – в хипотези на потвърждаване на първоинстанционното решение, доколкото в тези хипотези диспозитива на въззивното решение не индивидуализира предмета на произнасянето, а препраща към споделения краен резултат на първоинстанционния акт. Първоинстанционното решение,обаче, не е обект на обезсилване, поради отказ от иск, предвид преждеизложеното, поради което и не е налице допусната очевидна фактическа грешка, в сочения от молителите смисъл. При произнасянето си по молбите, обаче, настоящият състав констатира допусната очевидна фактическа грешка, впрочем довела и до съмнението на молителите за претендираната от тях очевидна фактическа грешка / видно от мотиви в молбата на „Посока ком„ ООД /. В постановения диспозитив, уточнявайки обезсилване на въззивното решение и в частта относно разноските, настоящият състав е визирал всяко от двете решения – първоинстанционно и въззивно, противно на диспозитива в останалата му част. В тази част определението следва да бъде поправено, като изречението „вкл. в частта им в която с горепосочените решения са присъдени разноски„ отпадне. Същото е некореспондиращо на предмета на обезсилването - въззивното решение,а и излишно, след като последното коригира и произнасянето по дължими за първоинстанционното производство разноски, а правото на ответника по чл.78 ал.4 ГПК предполага самостоятелно произнасяне на постановяващия прекратяването съд. В случая, обаче, ответникът е отказал да претендира разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение