Определение № 186 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7777/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Р. П. Х. за изменение на определение №478 от 31.03.2014г. по гр.д.№ 7777/2013г. /поправено относно допусната очевидна фактическа грешка с определение №134 от 14.04.2014г./ на ВКС, ІІІг.о. в частта за разноските. Ответникът по молбата [фирма] оспорва молбата. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С определение №478 от 31.03.2014г. по гр.д.№ 7777/2013г. /поправено относно допусната очевидна фактическа грешка с определение №134 от 14.04.2014г./ на ВКС, ІІІг.о. не е допуснато касационно обжалване на решение от 30.09.2013г., постановено по гр.д.№641/2013г. на Окръжен съд-Враца и с оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касационната жалба са присъдени направените за касационното производство разноски, искането за което е своемременно направено с писмения отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна помощ, от които е видно, че извършените разноски са за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 310лв., което е в предвидения в Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер по чл.9, ал.1, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от наредбата /в редакцията, действала към момента на договарянето на адвокатското възнаграждение – 10.12.2013г./. Поради изложеното молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение