Определение № 432 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3538/2014 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Д. К. В. от [населено място] с искане да бъде спряно изпълнението на въззивното решение № 519 от 20 март 2014 г., постановено по в.гр.д. № 3402 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г. Към въззивното дело е представена касационна жалба от В. против въззивното решение, подадена в срок. След преценка на искането касационният съд го приема за неоснователно. С обжалваното с касационна жалба въззивно решение се потвърждава изцяло решение без номер от 13 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 25 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2012 г., с което е отхвърлен предявеният от молителя К. иск против Р. П. С. от [населено място] за заплащане на сумата от 50 хиляди лева, дадени й на отпаднало основание за закупуване и ремонт на жилище в [населено място]. При това положение обжалваното въззивно решение не е постановено по осъдителен иск, по който е признато притезание (по аргумент от чл. 404, ал. 1, т. 1 предл. второ ГПК), и принудително изпълнение на въззивното решение в частта му за потвърждаване на първоинстанционното такова за отхвърляне на предявения осъдителен иск не би могло да се осъществи. Затова и искането за спиране изпълнението на въззивното решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение