Определение № 1812 от 24.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1608/2025 г.

Производството е по чл. 209 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу определение №27626 от 18.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8347/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането му за допълване на определение по същото дело в частта за разноските. С частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател заявява искане за неговата отмяна и постановяване на определение по същество на спора, с което да му бъдат присъдени разноски за производството в целия доказан размер. Ответникът по частната жалба „Да Интернешънъл“ ЕООД, чрез адв. М. Спасова с представен по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на частната жалба, поради което заявява искане за потвърждаване на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспорения акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. С молба, зам. изпълнителният директор на ДФЗ е поискал допълване в частта за разноските на определение № 25787 от 03.12.2024 г. по адм. д. №8347/2024г. Административен съд-София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Да Интернешънъл“ ЕООД срещу заповед №03-РД/2847 от 10.06.2024г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ поради оттегляне на жалбата от страна на дружеството и производството по делото е било прекратено. За да отхвърли искането на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за допълване на определението за прекратяване в частта за разноските, съдът установил, че искането не е направено своевременно. Посочил, че делото е прекратено преди първото съдебно заседание, а искането за присъждане на разноски с представените доказателства са направени след прекратяване на делото. Съобразявайки доводите в молбата за допълване на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, съдът отбелязал, че упълномощеният адвокат от ДФЗ не е осъществявал процесуални действия по делото до неговото прекратяване. Обжалваното определение е правилно. Отговорността на страните за дължимост на разноски по производството е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от нормите на АПК и субсидиарно, на приложимите норми от ГПК. Отговорността е обективна, невиновна, поради което обхваща само действително направените разноски. За да възникне правото на разноски, следва да са налице няколко процесуални предпоставки: постановен за страната благоприятен съдебен акт, своевременно направено искане и доказани разноски. Присъждането на разноски е задължение за съда само тогава, когато е сезиран в законоустановения срок досежно определен размер на разноските. С множество разпореждания от 02.09.2024г., 13.09.2024г., 24.09.2024г., 24.10.2024г. съдът е изисквал от страните представяне на доказателства за редовност на жалбата като е давал указания за изпълнение то им. В конкретният случай, по молба на „Да Интернешънъл“ ЕООД Административен съд-София-град е постановил определение за прекратяване на производството на 03.12.2024 г. Към този момент ответникът по делото не е имал депозиран отговор и искане за разноски за производството. С молбата за допълване на определението за прекратяване в частта за разноските е направено за първи път искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство по делото, като са приложени доказателства за направени такива на 22.11.2024г. по сключен договор от 20.11.2024г. Всички подавани документи от ответника са депозирани до съда от надлежно упълномощен юрисконсулт, а не от адвокат, с което се опровергава тезата на частния жалбоподател за предприети действия във връзка с процесуалното представителство. Производството е прекратено преди извършване на процесуални действия на адвоката на ДФЗ. Единственото процесуално действие, извършено от адвоката на ответника е молбата за допълване на прекратителното определение в частта за разноските. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като неоснователно твърдението на частния жалбоподател, че заплатения хонорар за ангажиране от него адвокат е във връзка със съдебното производство и по-конкретно във връзка с анализа на предоставените им материали и подготовката на защитната му теза по делото. В сферата на разумните очаквания е, преди подготовката на защитната теза по същество, ангажираните адвокати да се запознаят с делото и намиращите се в него постановления на съда по хода му и да започнат подготовката по същество при наличието на редовна (без недостатъци) искова молба/жалба. Видно от хронологията на разпорежданията на съда, посочена по-горе е, че до определението за прекратяване на съда се е развил единствено "процес относно процеса", в рамките на който съдът е преценявал редовността и допустимостта на инициираното от жалбоподателя съдебно производство, но без извършени процесуални действия от упълномощения адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение