Решение № 1087 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7509/2013 г.

Решение № 1087 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7509/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба П. Х. К. с адрес: гр. Велико Търново, ул. "Ангел Кънчев" № 12, ет. 7, ап. 25 подадена чрез процесуалния му представител адв. Няголов, срещу Решение № 192/19.04.2013 г. на Административен съд - гр. Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 554/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 041103330/10.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 252/14.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите се свеждат основно до следното: 1. Фактическите констатации и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства; 2. Не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК; 3. Съдът не е обсъдил твърденията на жалбоподателя, че част от сумите по нотариалните актове за закупуването на недвижими имоти в груб строеж са заплатени след ревизирания период, както и представените в тази връзка фактури; 4. Неправилно съдът е приел, че началното салдо към 01.01.05 г. е нулево; 5. Съдът не е съобразил констатациите в Протокол № Кд - 73 № 1111052 от 05.07.2011 г., според които е признато безвъзмездното предоставяне на сумата от 4000 лв. от Е. Г. през 2004 г., сумата от 10 000 лв. през 2008 г. и сумата от 27 000 лв. през 2009 г., които суми са включени в паричния поток на лицето; 6. Не са взети предвид сумите, получени от жалбоподателя и съпругата му в размер на 10 000 лв. през 2004 г. по отпуснати банкови кредити, но са отчетени разходи за погасителните вноски през съответните години; 7. Тези суми са взети предвид от вещото лице в изготвената от него ССЕ, която незаконосъобразно не е кредитирана от съда; 8. Неправилно съдът не признава обстоятелството, че апартаментът в гр. Стара Загора е заплатен изцяло със средства на бившата съпруга на жалбоподателя М. К.; 9. Неправилно е определена основата за облагане за 2008 г. като не е взет предвид доходът от дейност като ЕТ, но във връзка с него на лицето са определени данъчни задължения; 10. В противоречие с материалния закон съдът е потвърдил РА в частта му относно определените задължителни осигурителни вноски, дотолкова доколкото в ревизионното производство не са установени доходи от трудова дейност. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Стефанова по съображения, изложени в писмено становище и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1541 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АСВТ е бил РА № 041103330/10.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 252/14.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Въз основа на констатациите в Протокол № 1111052/05.07.2011 г., връчен на ревизираното лице на 06.07.2011 г., изготвен след извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства за наличието на съответствие между получени доходи и извършени разходи през периода 2004 г. - 2009 г., приобщен заедно със събраните в хода на проверката доказателства към доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, органът по приходите е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За 2008 г. е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити /недекларирани/ приходи от дейност като ЕТ. Върху определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчни основи за облагане са установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., задължения за осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. за ДОО, за НЗОК, ДЗПО и лихви. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел за доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между имущественото състояние на лицето и декларираните/получени доходи в размер на доходите, които не са с доказан произход. Приел е, че в основата на спора е обстоятелството дали действително декларираните парични суми от Е. Г. К., М. И. А., В. И. В., Д. И. Д.. Обсъдил е свидетелските показания на изброените лица, разпитани в хода на съдебното производство, както и тези на М. К. и не е кредитирал същите с мотива, че от една страна свидетелите са в близки и роднински отношения с жалбоподателя и от друга, тъй като са в противоречие с останалите доказателства по делото. Посочил е, че липсват разписки и други документи с достоверна дата, които да доказват размера и предаването на сумите. Не са налице и доказателства, установяващи наличие на сумите в патримониума на лицата, за които се твърди, че са ги предоставили. Съдът е приел също така, че заключението на вещото лице по назначената ССЕ не променя фактическите и правни изводи на ревизиращите органи, както и че на основание чл. 124а ДОПК законосъобразно с РА са установени и задължения за осигурителни вноски. Неоснователен е доводът на касатора за това, че не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като за това липсват доказателства, както и че съдът не е конкретизирал точно коя от хипотезите на посочения законов текст е налице в случая. Както беше посочено по-горе, наличието на визираното в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК обстоятелство /декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние/ е установено при извършената проверка, приключила с Протокол № 1111052/05.07.2011 г., връчен на ревизираното лице на 06.07.2011 г., приобщен заедно със събраните в хода на проверката доказателства към доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство . В папка № 2 се съдържа доклад от инспектор по приходите С. Д. С., в който са възпроизведени констатациите на протокола относно размерите, с които разходите превишават приходите за всяка една година от проверявания период 2004 г. - 2009 г. Несъответствието между получените доходи и имущественото състояние, изразяващо се в превишение на разходите над приходите, е конкретизирано в мотивите на обжалваното решение и в цитирания протокол. Изводите на съда за недоказаност на твърденията на жалбоподателя за получени суми от изброените лица са правилни и законосъобразни, обосновани чрез подробен анализ на установените в хода на ревизионното производство факти относно имущественото състояние на тези лица, свързани с получените от тях доходи и приходи и направените разходи. Законосъобразни са и изводите му относно средствата за закупуването на ведомственото жилище от Министерство на отбраната. Същите се подкрепят от представените от министерството документи. По отношение обаче на получените безвъзмездно суми от Е. Г. К. не са обсъдени доводите на жалбоподателя, че според протокола за извършена проверка проверяващите органи са приели за доказано получаването на такива през 2004 г., през 2008 г. и през 2009 г. Основателни се твърди в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички, наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на РА. С възражението против Ревизионния доклад /РД/ са представени три фактури, издадени от "Карик" ЕООД през 2011 г., с предмет покупка на апартамент 13Г, покупка на магазин 2В и покупка на апартамент 15Г /доплащане по нотариален акт/. В самия РА се съдържат констатации за частично изплащане на сумите, посочени в НА към датите на съставянето им, според издадените от дружеството фактури. Трите фактури, представени с възражението към РД действително са за разликите до пълните размери на цените, посочени в НА. Органът по приходите не е взел предвид така представените фактури с мотива, че в самите НА страните са декларирали, че цените са изплатени изцяло към момента на сделките. Така представените фактури и твърдението на жалбоподателя, че цените на посочените в НА и фактурите недвижими имоти не са изплатени изцяло през 2008 г., а една част от тях е заплатена по-късно, поради което не следва сумите по фактурите да се включват в разходите за 2008 г., не са обсъдени от първоинстанционния съд. В жалбата си до АСВТ жалбоподателят е твърдял също така, че според констатациите в РД и РА той е реализирал доходи от дейност като ЕТ в размер на 32 510.74 лв. във връзка с услуги в полза на ВТУ - В. Търново в изпълнение на сключен договор. Издадени са 6 броя фактури, по които са извършени плащания по банков път. Доходът не е деклариран с декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Възприет е от ревизиращите като данъчна основа и е определен данък по реда на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Твърденията му, че посочената сума представлява получен от него доход през 2008 г. и следва да се вземе предвид от съда при определяне на паричния поток /разходи и приходи/ за този данъчен период, не са обсъдени от първоинстанционния съд. В жалбата си до АСВТ жалбоподателят е твърдял, че в протокола от извършена проверка № 1111052/05.07.2011 г. органът по приходите е приел, че е доказано предоставянето безвъзмездно на суми от Е. Г. К., както следва: през 2004 г. - 4000 лв.; през 2008 г. - 10 000 лв. и през 2009 г. - 27 000 лв. Посочил е, че след като това е признато при проверката, незаконосъобразно с РА тези суми не са приети като доход през съответните години с РА. Съдът не е обсъдил и тези доводи на жалбоподателя. Основанията на данъчният орган да признае посочените приходи при извършването на проверката не могат да бъдат установени и обсъдени, тъй като самият протокол, макар да е цитиран като приложение към РА, не се сдържа в преписката. Представен е в папка № 2 протокол № 1111052/09.06.2011 г. - проект с посочено салдо към 31.12.2004 г. 5 567.55 лв. превишение на разходите над приходите и протокол № 1102006/22.02.2011 г. - проект с посочено салдо към 31.12.2004 г. 3 776.55 лв. превишение на разходите над приходите. В доклада, в който е цитиран протокол № 1111052/05.07.2011 г., е посочено салдо към 31.12.2004 г. в размер на 2 906.49 лв. превишение на разходите над приходите. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изложил мотиви по съществени фактически и правни въпроси и не е обсъдил посочените по-горе доводи на жалбоподателя. Освен това, не е задължил ответника по делото да представи протокол № 1111052/05.07.2011 г., представляващ приложение към РА. Видно от констатациите в РД на стр. 34 относно транзакциите по сметката на жалбоподателя в ТБ "ПИБ" през 2005 г. са извършвани преводи на суми за погасяване на кредит. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ, на 01.11.04 г. на Петко Казанджиев е отпуснат потребителски кредит по договор № 20КР-АА-2082. Обстоятелството дали е налице положително салдо към 31.12.2004 г., според заключението на вещото лице, ако се изключи началното салдо към 01.01.04 г. от 54 000 лв. и сумата от 28 600 лв. и евентуално се признаят доходи от потребителския кредит и получената сума от Елена Казанджиева през същата година, също не е обсъдено. Съдът не е изложил мотиви в решението си и във връзка с изложеното от жалбоподателя в жалбата във връзка с незаконосъобразността на РА в частта му, в която са определени осигурителни вноски върху доходи, за които ревизиращите органи са приели, че са от други източници с неустановен произход и твърденията му, че по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК се определя основата за облагане, на при определяне на задълженията се прилага материалния закон. С оглед на изложеното, решението следва да се отмени на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като при повторното разглеждане: 1. бъде задължен ответника да представи протокол № 1111052/05.07.2011 г.; 2. бъдат обсъдени констатациите в протокола относно получените суми от Е. К. през 2004 г., 2008 г. и 2009 г., ако са налице такива и доводите на жалбоподателя за това, че следва да бъде зачетена доказателствената сила на този протокол, а съответно и дали незачитането й би довело до нарушаване на принципа на правна сигурност и оправданите правни очаквания; 3. да се даде възможност на жалбоподателя да представи доказателствата, послужили на вещото лице да приеме, че е получен потребителски кредит през 2004 г.; 4. да се постави допълнителна задача на вещото лице по назначената ССЕ да определи началното салдо към 01.01.2005 г. като вземе предвид сумите от 2000 лв. и 2500 лв.; да определи крайно салдо като съотношение между приходи и разходи за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. съобразно установеното за 2004 г., като за 2008 г. определи салдото с отчитане на дохода от стопанска дейност за 2008 г. и съответно - при намаляване на разходите с тези по фактурите от 2011 г. За изясняване на делото от фактическа страна във връзка с отчетените от доставчика приходи във връзка с издадените фактури за покупките на недвижимите имоти следва да се извърши проверка от вещото лице и в счетоводството на "Карик" ЕООД; Във варианти вещото лице да определи задълженията за съответните години /без 2006 г./ по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ и за осигурителни вноски за всички ревизирани години, като по отношение на началното салдо за 2007 г., възприето в РА - 5 354.54 лв. се съобрази от съда и принципа за недопускане влошаване положението на страната, залегнал в чл. 160, ал. 5 ДОПК. От друга страна, прави впечатление, че отрицателното салдо за ревизираните периоди е определено от органа по приходите при съпоставяне на приходите и разходите за всеки месец, а не за годината като цяло. Показателен за това е фактът, че за 2008 г. е определена основа за облагане в размер на 52 278.16 лв., представляваща превишение на разходите над приходите, при положително салдо към 31.12.2008 г. Следва съдът да постави задача на вещото лице да определи салдото за съответната година и при съпоставяне на разходите и приходите общо за годината, а не помесечно. Събраните доказателства и доказателствени средства, както и доводите на жалбоподателя, наведени в неговата жалба, съдът е длъжен да обсъди в мотивите на своето решение, като съобрази изискванията на чл. 226 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение