Определение № 268 от 10.04.2014 г. на ВКС по д. № 1971/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Ш. срещу разпореждане на Окръжен съд Варна/ОС/ от 30.01.14 г., с което е върната частната жалба на касатора от 3.01.14 г. срещу определение на същия съд от 9.12.13 г., с което е върната друга частна жалба на същия жалбоподател. Всичките частни жалби / досега пет на брой/, като първата е срещу определението на ОС за прекратяване на делото, са върнати поради невнесена държавна такса от 15 лв. К. твърди, че не я дължи, защото молбата му е за обезщетение по З. и е освободен от държавна такса по силата на този закон. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване разпореждане и е допустима и основателна. От материалите по делото – писмо на областния управител на област В. и изпратената чрез него до ОС жалба на Т. Ш. - е видно, че жалбата е срещу мълчаливия отказ на областния управител да се произнесе по направеното искане за обезщетение на осн. чл.3, ал.2 и чл.6 З.. На осн. чл.6, ал.10 от З., производствата по жалбите срещу отказите на областния управител по този закон / каквото е настоящото/ са освободени от държавни такси. Тази специална разпоредба е приложима независимо от това, дали делото се гледа от общ или от административен съд /напр. опр. по адм. д. №50/08 г. на ВАС, петчленен състав и по гр.д. №59/09 г. на ВКС, петчленен състав/. Поради еднаквостта на процесуалния въпрос при общност на основанието за връщане на частните жалби и за процесуална икономия ВКС намира, че следва да отмени по повод последната от тях, с която е сезиран, всички разпореждания за връщане на веригата частни жалби поради невнесена държавна такса и да върне делото на ОС - Варна за администриране на първата от тях – срещу определението за прекратяване на производството. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение