Определение № 1633 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Й. К. Г., И. В. Г. и Г. В. Л. и тримата от гр. Кюстендил, приподписана от адв. Палчева, срещу определение № 2211 от 20.12.2024г., постановено по адм. дело № 619/2024г. по описа на Административен съд –гр. Кюстендил, с което на основание чл. 159 т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата им срещу виза за проектиране № 197 от 21.11.2024г., издадена от главния архитект на община Кюстендил, с която на основание чл. 140 ал. 1, ал. 3 и ал. 7 ЗУТ във връзка с чл. 50 т. 1 б. „б“, чл. 147 ал. 1 т. 6 и ал. 2 ЗУТ е допуснато изготвяне на проектно решение от инженер конструктор при условията на чл. 147 ал. 1 т. 6 и ал. 2 ЗУТ за „преустройство на таванско помещение, като се изгради надзид до 1,5м. и се направят капандури на сгради идентификатори № 41112.500.1667.1 и № 41112.500.1667.2 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Кюстендил, жилищна сграда – временен строеж по чл. 50 т. 1 б. „б“ ЗУТ“, намиращ се в ПИ идентификатор № 41112.500.1667, представляващ УПИ XVIII – 3489, кв. 75 по регулационния план на гр. Кюстендил. С оспореното определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навеждат съображения, че те са собственици на съседен ПИ идентификатор № 41112.500.1669, като сградите, за които е издадена оспорената виза са разположени на регулационната линия на техния имот, съответно с издадената виза посочват, че се предвиждат намалени отстояния към тяхната собствена сграда идентификатор № 41112.500.1669.1. поради това навеждат съображения, че са заинтересовани лица в хипотезата на чл. 131 ал. 2 т. 3 ЗУТ. Искат оспореното определение да бъде отменено и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират разноски. Ответникът главният архитект на община Кюстендил в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Кюстендил е приел, че жалбоподателите не са от кръга на заинтересованите лица по чл. 131 ал. 2 ЗУТ, за които е признато право на оспорване на визата за проектиране. Достигнал е до този извод, тъй като жалбоподателите са собственици на ПИ идентификатор № 41112.500.1669, който е съседен за ПИ идентификатор № 41112.500.1667, за който е издадена визата. Посочил е, че визата, доколкото представлява копие извадка от действащ ПУП, като в конкретния случай настоящата виза не допълва и не променя действащия ПУП, то не засяга права и интереси на жалбоподателите, тъй като не е налице предвидено свързано застрояване, както и поради това, че не е предвидена промяна на предназначението на имота. Приел е, че доколкото с визата се допуска изготвянето на проектно предложение за преустройство на таванско помещение, не се променя предвиденото с плана застрояване, нито се променя съществуващото до издаването на визата положение в застрояването. Поради това е приел, че предвиденото с визата не рефлектира в правната сфера на жалбоподателите и за тях липсва правен интерес от оспорването на визата. Поради това е оставил жалбата им без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Оспорената в първоинстанционното производство виза е издадена за допуснато изготвяне на проектно решение от инженер конструктор при условията на чл. 147 ал. 1 т. 6 и ал. 2 във връзка с чл. 50 т. 1 б. „б“ ЗУТ за „преустройство на таванско помещение, като се изгради надзид до 1,5м. и се направят капандури на сгради идентификатори № 41112.500.1667.1 и № 41112.500.1667.2. Визата за проектиране за такъв обект е задължителна съгласно чл. 140, ал. 3 ЗУТ и се съобщава на лицата по чл. 131 ЗУТ. Предвид цитираното правния интерес от оспорването е очертан от кръга на заинтересуваните лица по чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, като предвид това, че жалбоподателите се явяват собственици на съседен имот на имота, предмет на визата, то приложимите хипотези са тези по чл. 131 ал. 2 т. 2, 3 и 4 ЗУТ, а именно т. 2 съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; т. 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; т. 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. В настоящия случай видно от представената виза и в частност от графичната й част не се създава ново свързано застрояване, а то е съществуващо и към момента, доколкото двете сгради, предмет на визата са разположени на регулационната линия, т.е. не е налице основанието по т. 2. Не е налице и основанието по т. 3, а именно намалено отстояние, противно на твърдението в частната жалба, тъй като тази разпоредба е приложима в случаите, когато е предвидено свободно застрояване с нормативно определено отстояние от регулационните граници, което обаче е намалено. В случая предвид посоченото по – горе, че по действащия план е предвидено свързано застрояване, т. 3 на чл. 132 ал. 2 ЗУТ е неприложима. Не се установява и промяна на предназначение на имота, предмет на визата, съответно не е налице и въвеждане на някакъв ограничителен режим, т.е. не са налице основанията по т. 4 и 5 на чл. 131 ал. 2 ЗУТ. Поради това е правилен извода на пръвонистнационния съд, че жалбоподателите не са от кръга на заинтересованите лица по чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, за които е признато право на оспорване на визата. Предвид изложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,