Определение № 161 от 23.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 794/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на ЕТ Н. Д. Т., упражняващ търговска дейност под фирма „Р.- Н. Т.”, [населено място] против определение № 4 от 15.01.2015 год., по т.д.№ 3774/ 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на настоящия жалбоподател, с вх.№ 11415 от 07.10.2014 год. срещу решение на Софийски апелативен съд от 27.08.2014 год., по т.д.№ 439/2014 год., постановено на основание чл. 240 ал. 1, т.1 ГПК. По съображения, че изрична необжалваемост на съдебното решение, постановено в производството по чл. 240, ал.1 ГПК не е предвидена от законодателя, жалбоподателят поддържа оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение и иска отмяната му, с връщане на делото на състава на касационната инстанция за произнасяне по подадената касационна жалба. Ответникът по частната жалба не е заявил становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС, съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Касационна жалба срещу решение, постановено в производство по чл. 240 ал. 1, т.1 ГПК по молба за отмяна на неприсъствено решение, е процесуално недопустима, поради необжалваемостта на постановеното от въззивния съд решение, както е приел и предходният тричленен състав на ВКС,ІІ т.о.. Производството по отмяна на неприсъствено първоинстанционно решение е способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неприсъствени решения, които съгласно чл.239, ал.4 ГПК са необжалваеми. Следователно уреденото в чл.240, ал.1 ГПК извънинстанционно производство има различен спрямо въззивното производство предмет и не се явява стадий от редовния исков процес. В същото въззивният съд преценява единствено наличието на изчерпателно посочените от законодателя основания за отмяна по чл. 240 ал. 1 т. 1 - т. 3 ГПК, поради което правилата за въззивното производство не намират приложение, а постановеният съдебен акт няма характер на въззивно решение по см. на чл.270-272 ГПК. Затова, като е съобразил гореизложеното въз основа на преценката за спецификата на самото неприсъствено решение и е приел за процесуално недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу съдебния акт на въззивния съд, постановен в отменителното производство по чл.240, ал.1 ГПК, предходният състав на ІІ т.о. правилно е приложил процесуалния закон. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС