Определение № 10952 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от З. К. К. от гр. София, [жк], [адрес] против разпореждане № 24805/ 20.07.2025г и определение № 32429/ 03.10.2025г, постановени по адм. дело № 10480/ 2024г по описа на Административен съд – София град. Направено е искане да бъдат обезсилени, евентуално отменени поради недопустимост, липса на компетентност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С обжалваното разпореждане № 24805/ 20.07.2025г е оставена без движение касационната жалба на З. К. К. против решение №19875/10.06.2025г. по адм.д. №10480/2024г. по описа на Административен съд София-град като са му дадени указания за отстраняване на нередовностите й и за последиците при неизпълнение на указанията. С обжалваното определение № 32429/ 03.10.2025г, на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, е оставено без уважение искането да бъде възстановен срокът за изпълнение на Разпореждане №24805/20.07.2025г. по адм.д. №10480/2024г. по описа на Административен съд София-град и е върната подадената касационна жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Оспорването на разпореждане № 24805/ 20.07.2025г е недопустимо, тъй като е насочено срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелен касационен контрол. Този извод произтича от нормата на чл. 229 от АПК, в която е регламентирано кои определения и разпореждания подлежат на обжалване с частна жалба. С процесното разпореждане са дадени указания за отстраняване на непълноти в съпътстващите жалбата елементи, изискуеми на основание чл.212, ал.2 и чл.213, т.2 и т.3 от АПК. С оглед предмета си то нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 213, ал. 7 от АПК не предвижда обжалваемост на разпорежданията за оставяне без движение на касационни жалби. По тези съображения частната жалба срещу разпореждане № 24805/ 20.07.2025г следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да се прекрати в тази част. Частната жалба срещу определение № 32429/ 03.10.2025г е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. Обжалването на определение № 32429/ 03.10.2025г се основава единствено на факта, че двама от членовете на състава са участвали при постановяване на Решение №19875/10.06.2025г. Според частния жалбоподател тези съдии е следвало да се отстранят при администрирането и връщането на подадената от него касационна жалба. Решение №19875/10.06.2025г е постановено в производство по реда на чл.179 - 184 от АПК и по силата на чл. 182а от АПК делото е разгледано в състав от трима съдии. Администрирането на касационни жалби е уредено в чл.213а от АПК като в ал.1, изр.2 е посочено, че се връщат от първоинстанционния съд, когато нередовностите им не се отстранят в срок. В случая първоинстанционният съд е разгледал спора в тричленен състав. АПК не урежда изрично неизменност на състава при разглеждането и администрирането на делата. Затова фактът, че един от членовете на състава, подписал определение № 32429/ 03.10.2025г, не е участвал при решаване на спора, не прави съдебния акт, постановен при проверка на редовността на подадената касационна жалба, нищожен или незаконосъобразен. Администрирането на касационната жалба не е равнозначно на участие при решаване на делото, поради което няма основание за отвод на двама от членовете на състава. При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав на ВАС не констатира допуснати нарушения при постановяване на определението, водещи до отмяната му. В частната жалба не се излагат никакви доводи и съображения, които да се приемат за съставляващи отменителни основания във връзка с оставеното без уважение искане за възстановяване на срока за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на чл.212, ал.2 и чл.213, т.2 и т.3 от АПК. Неотстраняването на нередовностите на касационната жалба в указания от съда срок обосновава връщането й. По тези съображения обжалваното определение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.213а, ал.6, т.2 във връзка с чл.215, т.4 от АПК и чл.221, ал.2 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение