Определение № 141 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5508/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба на П. К. О. и против определение № 318/23.06.2015 г. на ВКС, І-во гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 2844/2015 г. Ответникът по частната жалба я оспорва. С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане. Прието е, че с определението на въззивният съд е прието, че предвид обстоятелството, че правният интерес от предявения иск е отпаднал в хода на производството по делото и присъдените разноски са за период от исковото производство, към който правният интерес все още е съществувал, поради което решения правен въпрос относно дължимостта на разноските е относим към крайния акт на съда, с който то е приключило, като на самостоятелно обжалване пред ВКС не подлежи акта на съда, с който той се е произнесъл в рамките на въззивното производство по дължимостта на разноските. ВКС може да бъде надлежно сезиран и да разгледа частна жалба по реда на чл.274, ал.3 ГПК, относно разноски в производството, само с частна жалба срещу определение на въззивен съд, произнесено по искане за изменение на постановения акт в частта за разноските. Постановеното от въззивния съд определение не е от категорията на преграждащите определения, нито от тези, за които процесуалният закон предвижда самостоятелно обжалване. По тези съображения, постановеното определение от състава на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба е правилно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба, които касаят дължимостта на присъдените разноски са неотносими към настоящото производство, доколкото в него се разрешава единствено въпрос относно допустимостта на частната касационна жалба, обосновал извода на състава на ВКС с обжалваното определение. Водим от горното, състава на ВКС, ІV гр.отд.,