Определение № 668 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 596/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от „Е. Б. п.”-АД-гр.В.,представлявано от процесуален представител адв. П. Г., срещу определение № 343/03.07.2012 г. по ч.гр.д.№335/2012 г. на ВКС, І го, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу протоколно определение от 02.05.2012 г. по в.т.д.№703/2012 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно ВКС е приел,че няма интерес от обжалване на определението от 02.05.2012 г. на Варненския окръжен съд и обосновава наличието на такъв с възможността да поиска производство по чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Насрещната страна, ищецът Ж. Г. М.,чрез процесуалния си представител адв.С. С. в писмен отговор изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение. Настоящият състав на ВКС,ІV г.о. констатира по делото следното: С решение на Варненския районен съд е уважен иск по чл.124 ал.1 ГПК, като е признато за установено спрямо жалбоподателя, че ищецът Ж. Г. М. не му дължи сумата 943,71 лв., явяваща се корекция на потребена,неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия и е осъден да му заплати сумата 300 лв. платена без основание. Решението е обжалвано пред Варненския окръжен съд. В с.з. проведено на 02.05.2012 г. по в.т.д. №703/2012 г. жалбоподателят е направил възражение за неподведомственост на спора и е поискал изпращането му за разглеждане от Административен съд. То е оставено без уважение с протоколно определение, по съображения, че спорът е граждански, а не административен. С решение № 730/08.05.2012 г. делото е решено по същество, като е потвърдено решението на първоинстанционния съд.Протоколното определение от 02.05.2012 г .е обжалвано с частна жалба пред ВКС. С обжалваното определение тя е оставена без разглеждане. ВКС, състав на І г.о.е приел,че определението на Варненския окръжен съд не подлежи на самостоятелно обжалване,тъй като не е преграждащо,не е приравнено на преграждащо и обжалването му не е предвидено изрично от закона.Съображения за липса на правен интерес от обжалването, каквито оплаквания прави жалбоподателят, не са излагани. ВКС, ІV г.о. в настоящия състав намира,че обжалваното определение на ВКС е правилно. Възражението за неподведомственост на спора, направено за пръв път пред въззивния съд по своя характер е оплакване за недопустимост на решението, постановено от първоинстанционния съд. По това оплакване въззивният съд се е произнесъл с решението си, като е приел, че с отрицателен установителен иск е бил сезиран надлежен родово компетентен съд.Процесуалният ред за защита при оставено без уважение възражение за неподведомственост, направено за пръв път пред въззивния съд, е чрез касационно обжалване на решението на въззивния съд. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,