Решение № 157 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1513/2010 г.

Решение № 157 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1513/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. П. и К. С. П. против решение от 19.07.2010 г., постановено по в. гр. д. № 4043/2006 г. от Софийски градски съд, II "а" отд. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище. Касационното обжалване е допуснато с определение № 150 на състава на ВКС, от 15.02.2011 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Посочения правен въпрос е, кумулативно или алтернативно дадени са предпоставките, за да се счита приложена регулация, а именно: заплащане на придаваемите по регулация части и/или тяхното фактическо завземане. Съдът е приел по така поставения правен въпрос, че предпоставките са кумулативно дадени - следва да е налице както заплащане на придаваемите по регулация части, така и да е налице фактическо завземане на същите части. Това произнасяне на въззивния съд по този правен въпрос е в противоречие с възприетото от ВС в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, в което е възприето обратното становище, т. е. че тези две предпоставки не са кумулативно дадени. Това противоречие на възприетото от въззивния съд по поставения правен въпрос е обосновало допускането до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - поради противоречие със задължителна съдебна практика. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Регулацията по отношение на имотите, придадени към парцели на други физически или юридически лица се счита приложена при различни предпоставки, в зависимост от това, в коя хипотеза на чл. 33 от ЗТСУ (отм.) е извършена промяната в регулационния план - по ал. 1 или по ал. 2 на чл. 33 от ЗТСУ (отм.). В хипотезата на 33, ал. 1 от ЗТСУ (отм.)- тогава, когато изменението на дворищнорегулационния план е при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ЗТСУ (отм.), за да се счита приложена регулацията е необходимо да са осъществени кумулативно предвидените в закона предпоставки - да е налице заемане на придаваемите части и това фактическо владение да е продължило минимум десет години. В хипотезата на изменението на дворищнорегулационния план по чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), предпоставките, осъществяването на които се свързва с прилагането на регулацията са дадени алтернативно - или да е налице заемане на придаваемите части по законоустановения ред или да е заплатено паричното обезщетение за придаваемите части. При всички случаи, за да се обсъжда дали регулацията е приложена, следва да се изхожда характера на изменението на дворищнорегулационния план, предвид различието в двете хипотези на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.). В този смисъл са и задължителните указания по прилагането на изменението на дворищнорегулационния план, дадени с ТР№ 3/1993 г. на ОСГК на ВС, които се споделят и от настоящия състав на ВКС. По касационната жалба на П. А. П. и К. С. П.. От събраните по делото доказателства, въззивния съд е направил правилен и законосъобразен извод, че ищецът е неговата съпруга - П. П. и К. П. не са единствени собственици на парцел *, доколкото не се легитимират като такива с договора за доброволна делба от 1997 г., доколкото по делото не е установено по безспорен начин придобивното основание на техния праводател - придобивна давност, върху имота, представляващ основа на парцел *. Въпреки този извод, правилно въззивния съд е приел, че при всички случаи, ищците П. П. и К. П. са съсобственици на парцел * от кв. 101, по плана на [населено място], кв. К., тъй като същия е образуван от имот, собственост на П. М., по отношение на който ищецът П. П. е негов наследник по права линия. В този смисъл е и постановеното по делото отменително решение на ВКС, като въпросът за собствеността върху имота е решен с решението на ВКС и не следва да бъде пререшаван както от въззивния съд, така и от настоящия състав на ВКС. Като съсобственик на имота, ищецът П. П. има правата на собственик, по отношение на защитата на правото на собственост от трети лица, какъвто в случая се явява ответникът по делото Ц. В. Ц.. От заключенията на съдебните експертизи по делото, въззивния съд правилно е възприел от фактическа страна, че съгласно регулационния план на кв. К. от 1968 г. от имот пл. № * се придават към имот пл. № * части, за които е заплатено обезщетение, видно от представените нотариални актове. Съдът неправилно е приел, че регулационния план от 1968 г. не е приложен. Установено е по делото, че регулационния план от 1968 г. е влязъл в сила. По отношение на правоотношенията, възникващи по силата на влезлия в сила регулационен план от 1968 г., до влизане в сила на ЗТСУ (отм.) от 1973 г., следва да се прилагат разпоредите на ЗПИНМ (отм.), доколкото неговите разпоредби са действували към момента на влизането в сила на плана от 1968 г. и към момента на издаването на нотариалния акт за собственост в полза на праводателя на ищеца по делото П. П., за придадените по регулация части от съседния имот. В тази връзка, съдът намира за неприложима задължителната съдебна практика, посочена в отговора на правния въпрос - ТР № 3/1993 г., на ОСГК на ВС, доколкото задължителните указания на ВС касаят приложението на нормите на ЗТСУ (отм.), действували към един по-късен момент. Въззивния съд неправилно е възприел тълкуването на ВС, дадени с тълкувателното решение, посочено по-горе, за приложими и към момента на влизането в сила на регулационния план от 1968 г. Към този момент правоотношенията във връзка с придадени по регулация части от имоти са се уреждали от разпоредбите на ЗПИНМ (отм.) и следва да се приложат и по отношение на правоотношенията в конкретния случай, относно действието на дворищно регулационния план от 1968 г. за кв. К. на [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ(отм.), собствеността на придадените по дворищнорегулационен план недвижими имоти към парцела на друго лице се придобива по силата на самия план. В конкретния случай е заплатено и дължимото обезщетение за придаваемите по силата на плана части от съседен имот, към имота, съсобственик в който е и ищеца по делото П. П.. Последния е придобил част от собствеността по силата на самия влязъл в сила дворищнорегулационен план, поради което и притежава активната материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, тъй като е установено правото му на собственост върху спорните части от недвижимия имот. Безспорно е установено, че ответникът по делото Ц. В. Ц. държи спорната част от имота без правно основание, противопоставимо на собственика, поради което предявения иск с правно основание чл. 108 е основателен и доказан. Ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищеца П. П. /доколкото само той се легитимира като съсобственик в имота, не и съпругата му - ищец/ частта от имот * по дворищнорегулационния план на [населено място], кв. К. от 1975 г. посочен в скица "В" към техническата експертиза на вещото лице инж. И. Д., находяща се на л. 232 от дело № 4043/2006 г. по описа на СГС, II"а" състав, оцветена с червен цвят и заключена между точите 1-6 по скицата, която следва да се счита неразделна част от настоящото съдебно решение. С оглед изхода на спора пред настоящото инстанция, в полза на П. П. следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, общо в размер на 1386 лева, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 81 от ГПК. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия