Определение № 261 от 04.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2043/2018 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК, във вр. чл.309,ал.1 ГПК, образувано по молба на А. Б. М., с която се иска спиране на изпълнението на решение №525 от 19.03.2013г. по гр.д. 4012/11г. на Софийски апелативен съд, предмет на подадената от нея молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1, 4 и 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира следното: Молбата за спиране е процесуално допустима, доколкото молителят не е установил окончателно проведено изпълнение на влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска. Разпоредбата на чл.309 ГПК указва, че подаването на молбата за отмяна не спира изпълнението на решението, но по искане на страната, съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282,ал.2-6 ГПК. Т.е. молителят следва изцяло да съобрази изискванията на посоченият текст. Съгласно чл. 282, ал.2, т.1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на касатора,респективно молителя /длъжник по изпълнението/ да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума. Молителят М., в резултат на проведено производство по отстраняване нередовността на молбата за спиране е подала писмено становище, с което е заявила, че счита текста на чл.282,ал.2, т.1 ГПК за неприложим, тъй като липсвало „надлежно притезание”, в какъвто смисъл подробно е развила разбирането си. Настоящият състав, с оглед това становище, е дал указания на страната с резолюция от 27.11.2018г. да заяви поддържа ли искането си за спиране на изпълнението по делото, предмет на молбата за отмяна, а съответно и допълнителна възможност за изпълнение на законовите предпоставки за спиране на изпълнението. Молителят М. е подала писмен отговор, с който повторно заявява, че поддържа искането си, без да внесе надлежно обезпечение. Нормата на чл.282, ал.2 ГПК към която бланкетира чл.309 ГПК е императивна, поради което, неизпълнението на изискванията й има за правна последица оставяне без уважение на искането за спиране на изпълнението. Поради това и без правно значение за този извод е разбирането на страната за това, че не било налице годно изпълнително основание. След като е постановен съдебен акт / влязъл в сила/, чиято отмяна е предмет на разглеждане в производството по чл.307 ГПК, респективно е образувано изпълнително производство, то оплакванията за правилността на акта и валидното провеждане на принудителното изпълнение нямат правното значение, което страната им придава, а са предмет на нейните искания за отмяна на акта, който обективирайки годно изпълнително основание предполага изпълнение, а спирането на това изпълнение, както вече бе разгледано, се подчинява на императивни правила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение