Определение № 2181 от 01.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1663/2024 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от пълномощника на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ ЕИК: [ЕГН] за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба решение № 817/09.07.2024 г. по в.гр.д. № 92/2024 г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 5915/19.11.2023 г. по гр. д. № 8800/2022 г. на Софийски градски съд в съответната отхвърлителна част и вместо него е постановено друго, с което молителят е осъден да заплати на С. В. И. ЕГН: [ЕГН], Л. В. М. ЕГН: [ЕГН], Д. В. И. ЕГН: [ЕГН], Н. В. И. ЕГН: [ЕГН] и А. В. С. ЕГН: [ЕГН] - дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. С. К.-техен дядо, в следствие на ПТП, настъпило на 20.08.2017 г., на основание чл.515 ал.1,т.1 КЗ в размер на по 5 000- пет хиляди лева за всяка от ищците, ведно със законната лихва, считано от 05.05..2022 год. до окончателното погасяване на задължението. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на искането по чл.282, ал.2 ГПК, намира следното: Срещу осъдителното въззивно решение е подадена, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, касационна жалба от страна на молителя. Към молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение са представени заверени от страната копия от касационната жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК, както и доказателство за спазен срок по чл. 283 ГПК; платежно нареждане с дата 26.07.2024 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 25 000 лв/ двадесет и пет хиляди лева/; платежно нареждане от 31.07.2024 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от главен специалист - счетоводител при ВКС от 30.07.2024 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 25 000 лв. / двадесет и пет хиляди лева/ е постъпило по сметката за обезпечения на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба. Спирането следва да бъде допуснато до размер на присъдената главница общо в размер на 25 000 лв. Присъдените разноски не са предмет на производството по чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като не подлежат на предварително изпълнение. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение