Определение № 29 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 702/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената на 14.01.2014 год. от В. Х. С. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила на 10.12.2007 год. решение от 14.01.2002 год. по гр. д. № 585/2000 год. на районния съд, [населено място], оставено в сила с решение от 26.05.2006 год. по гр. д. № 670/2005 год. на Великотърновския окръжен съд, с което исковете му по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ против ПТД-Г. О. при НК „Б.” – С. са били отхвърлени. Релевирано е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК с представяне на решение на ЕСПЧ от 11.09.2012 год. за заличаване на жалби, в т. ч. и на молителя, съгласно таблицата към решението, от описа на случаите, поради постигане на приятелско споразумение. Молителят счита това решение за основание за отмяна на влязлото в сила решение, с което исковете му по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ са били отхвърлени, иска и връщане на посочените парични суми по издадените изпълнителни листове, признаване на трудов стаж и изчистване на доброто му име. Ответникът [фирма], [населено място] поддържа в писмения отговор становище за недопустимост на молбата за отмяна, поради изтичане на срока по чл. 305, ал. 2 ГПК, а евентуално и за неоснователността й поради липсата на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК с оглед предмета на представеното решение на ЕСПЧ. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от ответника доводи, намира същата за недопустима. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, с оглед изложените в молбата съображения, се релевира това по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Молбата е недопустима, с оглед подаването й извън шестмесечния срок, предвиден в чл. 305, ал. 2 ГПК. Решението на ЕСПЧ е станало окончателно в хипотезата на чл. 44, т. 2, б. „б” КЗПЧОС - три месеца след постановяването му от ІV отделение на ЕСПЧ, т. е. на 11.12.2012 год. Настоящата молба е подадена на 14.01.2014 год., т. е. след изтичане на шестмесечния срок от деня, когато то е станало окончателно. Изтичането на преклузивния срок погасява правото на молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание, поради което и молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. С оглед изхода на делото молителят следва да заплати на ответното дружество направените от него в настоящето производство разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по представения към отговора списък на разноските. Поради това и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение