Решение № 9726 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1141/07.02.2025г., постановено по адм. дело № 1239/2024г. на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на „Ом Ауто“ ЕООД е отменено Решение № 32-842475/07.05.2024г., на директора на ТД Митница Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че правилно с административния акт митническата стойност на автомобила е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като са изложени съображения за неприложимостта на вторичните методи, противно на приетото от съда. моли съда да вземе предвид при постановяване на своя акт и решение от 25 март 2026г., на Общия съд на ЕС по дело Т-296/25г. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АС - Пловдив и вместо него да бъде постановено друго – по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендират се разноски. Ответникът – „Ом Ауто“ ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение по доводи изложени в писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение № 32-842475/07.05.2024г., на директора на ТД Митница Пловдив, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е определена нова митническа стойност по декларации с MRN 22BG003009178035R6/24.08.2022г. и с MRN 22BG003009178954R1/30.08.2022г., в размер на 22 936.14лв. респек. 19 287.22лв, извършена е корекция на митническата декларация с промяна на цената, и са установени дължими суми за досъбиране за мито в размер на 1 704.64лв. и ДДС в размер на 3 750.18лв., заедно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. В хода на административното производство е установено, че на 24.08.2022г. и 30.08.2022г., са приети МД с MRN 22BG003009178035R6/24.08.2022г., за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел. декларация № 6/8: 1. "Употребяван пътнически автомобил": марка: Ауди, модел Q5, тип бензин, бр. места 5, товароносимост 0, първа регистрация: 02.01.2012г.; работен обем: 2000 куб. см.; двигател. № няма данни; шаси: WA1VFCFP9CA005412; декларирана цена 3 800CAD; 2. "Употребяван пътнически автомобил": марка: Jeep, модел Compas, тип бензин, бр. места 5, товароносимост 0, първа регистрация: 02.01.2012г.; работен обем: 2400 куб. см.; двигател. № няма данни; шаси: 1C4NJDAB0CD685736; декларирана цена 3 404.02CAD и МД с MRN 22BG003009178954R1, за режим за свободно обращение на стока с описание в ел. декларация № 6/8: 1. "Употребяван пътнически автомобил": марка: BMW, модел 328, тип бензин, бр. места 5, товароносимост 0, първа регистрация: 02.01.2007г.; работен обем: 3000 куб. см.; двигател. № няма данни; шаси: WBAVC93547K031210; декларирана цена 1 800CAD; 2. на стока с описание в ел. декларация № 6/8: 1. "Употребяван пътнически автомобил": марка: Subaru, модел Forester, тип бензин, бр. места 5, товароносимост 0, първа регистрация: 02.01.2010г.; работен обем: 2500 куб. см.; двигател. № няма данни; шаси: JF2SH6CC7AG716446; декларирана цена 2 000CAD; 3. на стока с описание в ел. декларация № 6/8: 1. "Употребяван пътнически автомобил": марка: Volkswagen, модел Jeta, тип бензин, бр. места 5, товароносимост 0, първа регистрация: 02.01.2011г.; работен обем: 2000 куб. см.; двигател. № няма данни; шаси: 3VW2K7AJ5BM075647; декларирана цена 2 400CAD. Към митническата декларация от страна на дружеството са приложени 2бр. товарителница ЕBKG03239701-74868-3 и ЕBKG03465353-74929-1, 2бр. фактури за международен транспорт, договори за продажба от 25.06.2022г., от 11.06.2022г., от 13.06.2022г. и от 30.05.2022г., фактура 7498 и 5бр. талони и 4бр. банкови чекове. С писмо peг. № 32-145597/18.04.2023г. от канадската митническа администрация са представени данни от износните декларации за превозните средства, допуснати за свободно обращение в митническите учреждения в състава на ТД Митница Пловдив. Извършен е последващ контрол на стоката по процесната декларация, като е констатирано несъответствие между приложените към МД документи и предоставената от канадските митнически власти информация по отношение декларираните в МД цени, а именно: 3 800.60CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 10 500CAD; 3 404.02CAD спрямо 4 900CAD; 1 800CAD спрямо 3 500CAD; 2 000CAD спрямо 5 100CAD и 2 400CAD спрямо 4 350CAD. На 04.07.2023 г., до дружеството е изпратено писмо peг. № 32-45466, с което лицето е уведомено за започване на административно производство по промяна на митническата стойност на внесените автомобили. Административният орган позовавайки се на получения от канадските митнически власти по линия на международното сътрудничество - електронна информация за износ (ЕЕI) са приели, че декларираната митническа стойност на стоката по процесните МД не е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза. Посочено в писмото е, че действително установената платената цена на автомобилите при продажбата му за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза е в по-голям размер, а именно – 22 936.14лв. респек. 19 287.22лв. С оспореното митническо решение митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, който метод се явява разумен способ съобразно полученият документ от митническата администрация на Канада, за който е прието, че представлява официален документ, поради което е годно доказателство за извършена проверка по линия на международно сътрудничество. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формиран извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение. За да отмени акта, съдът е приел, че административния орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, като от мотивите в акта не става ясно, защо е приел, че посочената стойност декларирана за износ пред канадските власти и умножена по валутния курс е действителната продажна цена на процесните автомобили. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството-вносител е представило необходимите документи, от които се стига до извод, че действително твърдяната митническа стойност е тази за която е платил. Според съда от съдържанието на електронната информация изпратена от канадските митнически власти не е конкретизирано за всеки един автомобил дали това е продажната цена, как тя е формирана и дали включва дължими такси. Липсват представени фактури, отразяващи цените по електронната информация, нито е установено извършено плащане на тези суми, за да се приеме, че декларираното пред канадските митнически органи е действителната цена. Според съда не е спазено изискването за наличие на основателно съмнение и не е следвало митническия орган да приложи методите по чл. 74, § 2 респек. чл. 74, § 3 от регламент /ЕС/ № 925/2013. Решението е неправилно. Спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали митническата стойност на автомобила законосъобразно е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. "а" или "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е на митническите органи. Правилно митническите органи са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение относно декларираните от вносителя договорни стойности на процесните автомобили, с оглед съществените разлики между декларираните стойности и тези според получените от канадските митнически власти данни, което неправилно е отречено със съдебното решение. Неправилно също така съдът е приел, че използваният за остойностяване на вноса за митнически цели метод по чл. 74, § 2 респек. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 се явява незаконосъобразен. Във връзка с тълкуването и приложението на член 74, § 2 респек. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 следва да бъде съобразено Решение по дело Т-296/25 от 25 март 2026 година на Общия съд, което припомня, че резервният метод (или методът "fall back"), предвиден в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, представлява крайно средство за определяне на митническата стойност на съответната стока, в случай че деклараторът не предостави достатъчно точна или надеждна информация, която позволява да се определи тази стойност въз основа на основния метод, предвиден в член 70, параграф 1 от посочения кодекс, или на вторичните методи, предвидени в член 74 (т. 25). Следователно, с оглед на целта и формулировката на член чл. 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюза понятието "налични данни на митническата територия на Съюза" трябва да се тълкува разширително като отнасящо се до фактическата наличност на данни в смисъл, че митническите органи на Съюза могат да разполагат с тях за целите на определянето на митническата стойност на дадена стока. От това следва, от една страна, че понятието "налични данни на територията на Съюза" не може да се ограничи до данните, събрани в рамките на Съюза. В този смисъл фактът, че данните произхождат от трета държава, не изключва възможността те да представляват "налични данни на митническата територия на Съюза. Такъв е случаят по-специално, когато става въпрос за данни относно декларираната при износ цена на стока, които са предоставени от митническите органи на държавата на износа въз основа на международно споразумение, уреждащо митническото сътрудничество между Съюза и тази трета държава, каквито са Споразумението относно митническо сътрудничество Канада—ЕС и ВИТС Канада—ЕС, които предвиждат взаимопомощ по митнически въпроси" (т. 26, т. 27 и т. 28). С оглед тези съображения на Съда, по поставения първи преюдициален въпрос по дело Т-296/25, главното производство по което е идентично от фактическа страна с процесния казус, е даден положителен отговор, а именно – член 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. Настоящият състав намира, че информацията за декларираната износна цена на автомобила, предоставена от американските митнически власти, която значително надвишава цената, посочена от вносителя в МД и представената фактура, представлява "налични данни" по смисъла на чл. 74, § 3 Регламента. Както вече бе посочено, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, б. "а" – "г", докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. В конкретния случай, с оглед естеството на стоката – "употребяван автомобил – катастрофирал", настоящият касационен състав намира, че правилно митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 Регламента, поради липсата на съществени данни, относими към определяне на стойността по реда на вторичните методи, както и поради липса на относима информация в митническата информационна система. Според т. 32 от Решение по дело Т-296/25, член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува във връзка с член 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, който предвижда, че при определянето на митническата стойност съгласно член 74, параграф 3 от посочения кодекс може да се прояви "разумна гъвкавост" при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2026 г., Keladis-I и Keladis-II, С-72/24 и С-73/24, EU: C: 2026: 51, т. 104). Следователно, трябва да се признае, че органите разполагат със свобода на преценката при прилагане на резервния метод (или метода "fall back"), който трябва да се прилага при спазване на принципите и разпоредбите, изброени в член 74, § 3 от посочения кодекс. Всъщност член 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че митническата стойност се определя чрез разумни способи, съответстващи, първо, на Споразумението за митническото остойностяване, второ, на член VII от ГАТТ от 1994 г. и трето, на дял II, глава 3 от посочения кодекс относно стойността на стоките за митнически цели. Нито Споразумението за митническото остойностяване, нито правото на Съюза изключват възможността митническите органи на държава — членка на Съюза, да определят митническата стойност на дадена стока чрез прилагане на резервния метод (или метода "fall back") въз основа на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока с местоназначение в митническата територия на Съюза (т. 32). В случай като разглеждания в главното производство, използването на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока като тази, чиято митническа стойност се определя на основание член 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюза, не противоречи на забраната по член 7, параграф 2, буква б) от Споразумението за митническо остойностяване. Всъщност, макар тази разпоредба, възпроизведена в правото на Съюза в член 144, параграф 2, буква б) от Регламент за изпълнение 2015/2447, да забранява определянето на митническата стойност въз основа на "система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две алтернативни стойности", тя по никакъв начин не забранява използването на декларираната цена при износ на същата стока, ако това е единствената налична за митническите органи стойност, по-специално с оглед на наличието на основателни съмнения относно истинността на първоначално декларираната стойност съгласно член 70 от Митническия кодекс на Съюза. (т. 36) Накрая, следва също да се отбележи, че доколкото декларираната цена при износ, съобщена в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, по принцип съответства на реалната стойност на дадена стока, използването на тази цена не противоречи и на забраната за определяне на митническата стойност въз основа на произволно определени или фиктивни стойности, съдържаща се в член 7, § 2, буква ж) от Споразумението за митническо остойностяване, както и в член 144, параграф 2, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/2447, което запитващата юрисдикция следва да провери. В заключение Общият съд, по поставения втори въпрос, е приел, че член 74, § 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. При съобразяване даденото от Общия съд тълкуване, следва да се приеме, че митническият орган е мотивирал приложимостта на метода по чл. 74, § 3 Регламента, използвайки данните за декларираните цени при износа на процесните автомобили, предоставени от митническите власти на Канада. Тези данни представляват допустим източник на информация, попадат в обхвата на "наличните данни" и тяхното използване съставлява признат от правото на Съюза разумен способ за остойностяване в хипотезата на резервния метод, което обуславя законосъобразност на издадения административен акт. С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че административният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на касатора се следват разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на по 102.26 евро (200.00 лв). за всяка от съдебните инстанции, както и 22.30 евро (43.63лв.) за държавна такса за касационното оспорване, или общо в полза на страната се следват разноски в размер на 226.82 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение